/КРОСС/ Създаването на Азербайджанската Демократична Република (АДР) на 28 май 1918 година е една ярка страница в историята на азербайджанския народ. Това е логичния завършек на обществено-политическите и социално-икономическите процеси, които започват от първата половина на XIX век, когато съгласно Гюлистанския (1813) и Туркменчайския (1828) договори Азербайджанските ханства влизат в състава на Руската империя. В процеса на разрастване на националното самосъзнание на азербайджанците голяма роля играят азербайджанските просветители, ярките представители на азербайджанската интелигенция от онзи период.
Със създаването на АДР държавната независимост на азербайджанския народ се възстановява в границите на историческата територия на Азербайджан. Общата площ на тази република е 114 хиляди км2 с обща численост на населението около 3 милиона души.

Приетата на 28 май 1918 година декларация за независимост на АДР се състои от 6 точки, които съдържат основните принципи на вътрешната и външната политика на първата Република. Основните от тях са осигуряването на свободното развитие на всички граждани на републиката независимо от тяхната национална, религиозна, социална принадлежност и пола им, запазването на дружеските отношения с всички държави, особено със съседните. За източник на властта бива провъзгласен азербайджанският народ, а форма на държавно устройство е парламентарната република. Функциите на първи парламент на републиката изпълнява Националният Съвет, разпуснат след преместването на столицата на републиката на 16 юни 1918 година в град Гянджа. Националният Съвет е отново свикан на 16 ноември 1918 година вече в Баку - столицата на Републиката, която на 15 септември 1918 година е освободена от болшевишко-дашнакските сили.

На 20 ноември 1918 година Националният Съвет приема закона за Парламента, който започва дейността си на 7 декември 1918 година. Състои се от 120 депутата. В него са представени всички националности на територията на републиката. Освен азербайджанци сред депутатите в парламента са арменци, руснаци, грузинци, немци, поляци, евреи и др. Сред политическите сили в състава на Парламента са представени различни политически партии, националните фракции на руснаците и арменците. За пръв път в Изтока жените наравно с мъжете получават избирателно право.
За председател на Парламента задочно е избран Алимардан бек Топчибашев, който така и нито веднъж не председателства заседанията му, тъй като ръководи азербайджанската делегация на Парижката конференция. Пълномощията му се изпълняват от доктор Гасан бек Агаев, който е избран за заместник председател. През периода на дейността си Парламентът провежда 145 заседания, по време на които са приети 230 закона.
През периода на нейното съществуване в АДР се сменят пет правителства. През краткия период на дейността си Парламентът и правителството на републиката приемат цяла редица изключително важни законодателни актове. Сред тях голямо значение имат законите за езика, за флага, армията, паричните знаци, гражданството, национализацията на образованието, Бакинския университет, институцията на пълномощните представителства на републиката в другите страни и т.н.

Сред икономическите проекти, които правителството така и не получава възможност да осъществи, специално място заемат аграрната реформа и организацията на износа на петрол за Европа.
Най-голямото външнополитическо постижение на правителството на АДР става де-факто признаването от Висшия Съвет на страните от Антантата на 11 януари 1920 година на независимостта на Републиката. Към април 1920 година в Баку действат на различно равнище около 20 чуждестранни мисии. АДР има свои дипломатически представителства в Турция, Грузия, Армения, Украйна, Крим и Персия.
Сред неосъществените актове във външната политика на Азербайджанската Република може да бъде споменато установяването на добросъседски отношения с Арменската република. С Армения не се постигна уреждане на териториалните проблеми. Въпреки че на 29 май 1918 година правителството на Азербайджан отстъпи на арменското правителство за столица древния азербайджански град Иреван и околните територии, Армения претендира за историческите азербайджански територии на Карабах, Зангезур, Нахичеван, Сурмалу и др. Териториалният конфликт с Армения принуждава правителството да държи постоянно значителна част от въоръжението сили на западната граница, поради което остава оголена границата с болшевишка Русия.

На 28 април 1920 година АДР е завзета от Червената армия на болшевишка Русия. По такъв начин започва 70-годишният съветски период в историята на Азербайджан - периодът на Втората Република. Макар и формално Азербайджанската ССР съумява да запази много от държавните си атрибути, развива икономиката, науката и културата. Точно всичко това взето заедно и създаде мощния икономически, интелектуален и културен потенциал на днешен независим Азербайджан. Възстановилата през октомври 1991 година държавната си независимост Азербайджанска Република се обяви за правоприемник на АДР. Богатите традиции на дейността на Азербайджанската Демократична Република днес продължават да са живи и да се развиват в съвременната Трета Азербайджанска Република.

Автор: доц. Илгар Нифталиев - д-р по философия на историята