/КРОСС/ В четвъртък на Шестата седмица след Пасха празнуваме Възнесение Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос.

Още докато бил с учениците Си, преди Своите страдания, Христос им обещал, че ще им изпрати Св.Дух, казвайки : „За вас е по-добре Аз да замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас" (Йоан 16:7).

А след Възкресението Си от мъртвите в продължение на 40 дни Господ им се явявал и приемал храна пред тях, за да ги увери, че е самият Той -възкръснал. Именно в тия дни (от Възкресение до Възнесение Господне) Господ им изяснявал тайните на Царството Божие.

Този светъл празник Възнесение Господне българският народ нарича Спасовден.

Защо го нарича така? Очевидно в това име, с което е наречен този голям християнски празник е вложен дълбок религиозен и богословски смисъл. Празникът на славното Възнесение Господне не случайно от благочестивия български народ е наречен Ден на Спасителя, тъй като с възнесението на Иисуса Христа се завършва делото на спасението, открива се небето за всички повярвали в Него, за да могат да станат съобщници на Неговия живот и следователно да бъдат изкупени и спасени.

Господ Иисус се възнесе на небето със Своето прославено във Възкресението божествено тяло.

С това Той почете нашата човешка природа и я обожи.
Възнесението на Спасителя не означава напускане на света и изоставяне на човека, защото какъв смисъл биха имали тогава Неговите страдания и смърт, Неговото възкресение, изкупителната Му жертва и победата над смъртта. Макар възнесъл се на небето и седнал отдясно на Отца, съгласно обещанието Му , Той пребъдвал невидимо със Своите ученици, помагал им, подкрепял словото Си с личби, от които то се придружавало. Той бил не само със Своите ученици през време на земния си живот, но и с техните приемници по вяра, с приемниците на техните приемници и т.н. Следователно Възнеслият се Иисус е и с нас, които вярваме в Него. Затова Иисус основа Своята църква, която освети и обикна дотолкова, че се пожертва за нея. Той всякога е в нея, „защото дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях" / Мат.18:20/.

Любовта на Спасителя към човека е самата Божия любов, а тя е вечна.

Тя никога не секва, защото Бог е любов. Любовта на Божия Син обгръща човека през всички времена, не гасне и не отслабва никога . Тя е жива и вечна, както е жив и вечен нейният Извор. Възнеслият се всякога е при вярващите в Него. Вярващите в Иисуса всякога Го виждат, защото те са в общение с Него, те приемат Неговия живот, приемат плодовете на изкупителното дело, което Той е извършил и всички плодове на Духа, а „плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина" /Еф. 5:9 /. И понеже имат плодовете на Духа , те виждат Иисуса, виждат Го в своя собствен живот, защото чрез Него живеят.

Тези, които живеят чрез Иисуса, имат Неговия Дух. А които имат Неговия Дух , имат и Неговата сила, защото в това е животът на Иисуса, усвояван от човеците: проява на дух и сила. Поради това те дълбоко и неразривно са свързани с Него. А тия, които са Негови, изпълняват заповедите Му:

„По това ще познаят всички, че сте Мои ученици ако любов имате помежду си" /Йоан 13 :35/.