/КРОСС/ Ако не беше тъжно, щеше да е смешно: в някои по-крайни квартали на Рим през последните седмици са създадени зони, в които скоростта не трябва надвишава 30 км/час, но не заради детски градини или училища, а заради контейнерите за смет.

Причината: претъпканите контейнери привличат не само чайки и цели стада от плъхове, но и много диви прасета, които си търсят храна в боклуците. Пресичайки улиците, едрите животни могат да се превърнат в сериозна заплаха и за автомобилисти, и за мотористи и велосипедисти. Един моторист вече загуби живота си при сблъсък с диво прасе.

Вечният град е на ръба да изпадне в колапс заради трупащите се боклуци. В историческия център властите все още удържат положението, но извън него извозването на сметта или е нередовно, или въобще не се осъществява.

В Рим няма съоръжения за горене на боклук

При всеки проблем с инсталациите за сортиране на отпадъци или при затварянето на някое депо за смет, трупащите се купчини с чували достигат височина от няколко метра.

След последната криза с боклука от зимата на 2018-2019 година, гражданите на Рим са изправени пред същата заплаха и това лято. Паниката е предизвикана от решението на съседния регион Емилия-Романя, който уведоми управляващите в столицата, че от вторник нататък няма да е в състояние както досега ежедневно да приема и да изгаря по 200 тона от боклука на Рим.

Рим, чиито жители произвеждат по 4700 тона смет всеки ден, не разполага с нито едно съоръжение за изгаряне на отпадъци. Освен това само 45 процента от тях се събират разделно. С други думи - над половината от боклуците трябва да се откарват някъде другаде.

Един милиард евро за сметоизвозване в други населени места

Голяма част от сметта на Рим се извозва с камиони в други региони на страната, често на стотици километри. Това не само не е екологично, но е и скъпо: през последните пет години извозването на сметта е струвало на града 1 милиард евро. А за тази цена биха могли да се изградят 2-3 инсталации за изгаряне на отпадъци.

Кметът на столицата Вирджиния Раджи, обаче, няма подобни намерения. За нея и за нейното движение "Пет звезди" тези инсталации са недопустими заради изгорелите газове, които отделят. Приоритетите на Раджи са: ограничаване на отпадъците, разделно събиране и рециклиране до 100 процента. Само че от избирането ѝ преди пет години делът на разделното събраните отпадъци не се е повишил.

Криза с кремациите и погребването на починалите

За петгодишното си управление, което приключва тази есен, кметицата така и не разработи концепция за решаване на кризата със сметта. А и това съвсем не е единственият проблем, с който Раджи не се справи. През май властите в Рим предизвикаха сериозно възмущение, след като стана ясно, че не са в състояние да погребват мъртвите. Над 2000 тела на починали прекараха седмици в хладилните камери, а някои и извън тях, докато най-накрая бъдат кремирани и погребани. Отговорен за кремациите и погребенията е същият отдел в общината, който се занимава и със сметосъбирането.

Въпреки това Раджи възнамерява да се кандидатира за още един мандат през есента. Шансовете ѝ не са особено големи, но и вероятността някой друг кандидат да се справи с драмата с боклука също е под въпрос. Повечето от останалите партии също имат възражения срещу строителството на инсталации за изгаряне на отпадъци.

/БГНЕС