/КРОСС/ Само две донорски ситуации за цялата 2020 година. И едва 16 трансплантации за същата година. Вярно е, че ковид затормози и без това затормозения процес. Но и преди ковида цифрите си бяха плачевни.

"Ние до преди пандемията бяхме с три донора на милион население. Което сравнено с Испания, които си бяха поставили за цел да имат 52 донора на милион население. То е несравнимо...", каза Сибила Маринова, която е координатор по донорство за област Велико Търново.

Но колкото повече намалява трупното донорство, толкова повече би трябвало да се увеличава броя на живото. Но нищо подобно не се е случило. Тенденцията дори е още по-изненадваща - броят на трансплантациите от жив донор падат, но не и броят на трансплантираните.

"Специално тези, които се нуждаят от бъбречна трансплантация основно отиват към съседни държави. Най-вече в Турция напоследък. Една от основните причини за тях е, че след като нашите лекари специалисти колкото и да са добри, те имат по две такива операции годишно. Което на практика е нулев опит. Нулев практически опит. Малко или много това води до загуба на способности", обясни Христина Николова от Асоциация на пациентите с бъбречни заболявания.

"Всеки се спасява поединично. Всеки си търси финансиране и иска да отиде в чужбина да трансплантира и тогава да се прибере в България. Лекарите, които трансплантират, нямат нужния опит. Нямат нужния брой операции, които трябва да се случат, за да придобият опит", заяви Мирослав Митев от Асоциация на чернодробно трансплантираните.