Софтуерният бранш е срещу вдигане на осигурителния доход
Секция: ИКОНОМИКА
19 Юли 2021 16:19
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Софтуерният бранш е срещу вдигане на осигурителния доход

/КРОСС/ Софтуерната индустрия се противопостави на идеите на социалното министерство за повишаване на максималния осигурителен доход като начин за увеличение на приходите в хазната и вдигане на пенсиите. От организацията БАСКОМ, обединяваща компаниите в сектора, изпратиха писмо до служебните министри на труда и социалната политика Гълъб Донев и на финансите Асен Василев, в което настояват за спешна среща и се изразява тревога от "непрекъснато завръщащата се в дневния ред на обществото тема за увеличение на максималния осигурителен праг - необосновано, без анализ и оценка както на текущата бизнес среда, така и на очакваните последствия".

Наскоро социалният министър Гълъб Донев заяви, че са подготвили два варианта за вдигане на максималния осигурителен доход - от сегашните 3000 лв. на 3300 лв. или на 3600 лв. От БАСКОМ твърдят, че прибягването до най-лесното решение - посягане върху доходите на заетите в секторите, които работят на светло и при прозрачни условия, не е добро решение.
БАСКОМ представлява един от най-иновативните и конкурентоспособни в глобален мащаб сектори на българската икономика. Към днешна дата в сектора са заети над 34 хил. висококвалифицирани специалисти, които са част от средната класа. Компаниите, в които тези специалисти се трудят и създават своя интелектуален продукт, допринасят към бюджета с над 4% от БВП и плащат едни от най-високите осигуровки и данъци в България (един зает в сектора генерира за бюджета над 22 400 лв. на година под формата на данъци и осигуровки, което е три пъти повече от средното за страната).

Позитивното развитие на българската софтуерна индустрия не бива да се тълкува като даденост, а да бъде обект на активна грижа, ежедневна работа, но и дългосрочно планиране и визия, в непосредствен диалог между държавата и бизнеса, посочват от браншовата асоциация.