/КРОСС/ Още късно вечерта в събота анализаторите обсъждаха доколко завръщащите се в Афганистан 5000 американски военни ще успеят да задържат победоносното шествие на талибаните. Разпореждането беше дадено в събота от президент Джо Байдън, мотивирайки го с необходимостта да се гарантира безопасността на съкратения дипломатически персонал.

И макар, че никой не се съмняваше, че преминаването на властта в страната под контрола на талибаните в крайна сметка е неизбежно, бяха изложени различни съображения доколко решението на президента на САЩ ще отдалечи това преминаване. Повечето оценки варираха от няколко седмици до няколко месеца.

В неделя сутринта стана ясно, че всичките тези експертни и полуекспертни прогнози може да бъдат хвърлени в кошчето за боклук. За един ден, за броени часове двадесетгодишните усилия, които Западът хвърли в борба с талибаните и опитите за прозападно ориентиране на Афганистан, се превърнаха в прах и се разпаднаха като къщичка от карти.

Мащабът и скоростта на случващото са такива, че макар този резултат да беше очевиден за всички отдавна, днешните събития предизвикаха шок, потрес и страх. Те се оказаха толкова големи, че практически изобщо не се чуват отровните и злоради коментари по адрес на САЩ, които търпят грандиозен, срамен провал пред очите на целия свят.

Безусловно тук своята роля има и разбирането за това кой идва на мястото на американците и страшните последствия свързани с това. Въпреки обещанията на талибаните да не провеждат репресии по отношение на тези, които са служили на предишните власти и техните заявления за смекчаване на позициите си по отношение на жените в обществото, без съмнение в Афганистан се очакват репресии и екзекуции. А съдбата на афганистанските жени, както и преди това, не е за завиждане. Архаичността победи съвременната цивилизация - и без значение как се отнасяме към Запада, да се радваме на този факт е невъзможно.

Въпросът обаче не е само в суровите и кървави афганистански реалности и не само в съчувствието към гражданите на нещастната страна, връщащи се в далечното Средновековие.

Събитията в неделя се оказаха толкова поразителни и заради това, че те показаха на света много ясна представа за това какъв може да бъде - и какъв по-скоро ще бъде, окончателният крах на глобалната хегемония на САЩ.

Преди 30 г. СССР престана да съществува и сред тогавашните обстоятелства особен интерес и до ден днешен представлява скоростта и неумолимостта, с която всичко се случи. Буквално имаше една световна свръхсила, която доминираше в половината от земното кълбо, а няколко месеца по-късно тя беше заменена от конгломерат от нови държави, живеещи в хаос, а често и заливани от кръв.

Обикновено се опитват да разберат причините, поради което всичко се е случило по този начин. Прибягват до ярки метафори на колос с глинени крака и напълно изгнила система отвътре, чиято фасада се срутва последна.

Още по-важен обаче е простият факт, че понякога се случва и така: привидно непоклатимата система се срутва със светкавична скорост върху главите на обикновените кора, като не им дава нито възможност да си „покрият главите", нито шанс да избегнат най-страшното. Човек се оказва просто песъчинка, пренесена от историческа буря през всички ужаси, разрушения и смърт.

Това, което се случва сега, недвусмислено подсказва, че загубата на глобален хегемоничен статус от САЩ може да се развие точно по този сценарий - ще се окаже, че това не е постепенно слизане от престола на свръхсила с изземване на функции, инструменти и лостове от други геополитически сили, а ще се превърне в неконтролируем бърз срив.

За последните десетилетия Афганистан се превърна в представите на значителна част от света в почти извънземна в своята непонятност територия, воюваща непрекъснато и живееща по абсурдни допотопни правила. И към това нещо, което е толкова неразбираемо, е трудно да изпиташ искрена емоционална връзка. Така че новините оттам, дори и най-трагичните, традиционно предизвикват формален отклик: „Да, да, това е ужасно, не бива да забравяме да купим бисквити за чая".

Неделните събития накараха много хора по цял свят истински да разберат афганистанците и да усетят студ по кожата си. В техните страни няма талибани, но САЩ играят огромна роля в живота там. За някои те са водещ търговски партньор, за други - геополитически сюзерен, за трети - окупационни сили, за четвърти - емитентът на основната световна валута, за която е свързана здраво цялата им национална икономика.

И всичките тези хора сега не може да не си зададат въпроса: а какво ще се случи, ако цялата мощ на САЩ рухне толкова бързо и в други сфери - и как това ще им се отрази конкретно?

Много милиони днес осъзнаха, че геополитическите катастрофи от такъв мащаб предизвикват политически, социално-икономически и военни цунами, които се разпространяват във всички посоки и могат да стигнат до най-проспериращите и тихи кътчета. Те приложиха това осъзнаване в собствения си живот. И се уплашиха.

Ако един човек сам на практика няма възможност да избегне такива мащабни исторически предизвикателства, когато попадне в полето на тяхното действие, то в цели страни такъв шанс понякога съществува. Но наред с много други неща, от тях се изисква високо ниво на способност за самостоятелно съществуване - и да бъдат въоръжени до зъби.

***Превод Агенция КРОСС