/КРОСС/ Понякога трябва да си припомняме, че животът е дар и би било прекрасно да го изживеем като такъв. Да се насладим на светлата му страна и да потиснем тъмната, да я преодолеем, доколкото ни е възможно. Често, когато пораснем, ние заживяваме по инерция, пише mila.bg. Постепенно мечтите отстъпват място на удобството, а вместо с велики и красиви дела запълваме живота си с комфорт и премълчаване на несбъднатото.

С какво запълваме живота си, без да ни е нужно?

Материални придобивки
Те са най-прекият път до краткотрайното „щастие" и продължителното разочарование. Изпитваме за миг небивала радост от новата придобивка, а още същата нощ си лягаме неудовлетворени и празни, защото тя не носи смисъл, независимо каква е.

Фалшиви приятели
Те са почти същото като материалните придобивки. Мислим си, че около нас е шумно и „богато" на хора и приятели, а когато останем сами и няма на кого да се обадим, разбираме, че истинските приятели са малко. Фалшивите - напълно излишни.

Гордост и предразсъдъци
На младини лесно избухваме, караме се, браним достойнстовото си, горди сме. Колкото повече остаряваме (помъдряваме), толкова по-често намираме тези неща за излишни и натоварващи, ограбващи от нашето време и енергия за по-значимото.

Тревоги
Колко неща, за които сте се тревожили преди три години, имат значение днес? Ако успеете да ги изброите и изобщо да си спомните, сами ще видите, че невинаги се тръшкаме за истински значимото. Затова пък, когато се тръшкаме, хабим завидно количество енергия и радост.

Страхове
Трудно е да се разделим с тях, а само без страхове може да сме истински свободни. Те истински блокират капацитета ни да живеем смело, ведро и истински. Те променят нас и отношенията ни с другите. Те ни спират да мечтаем и да сбъдваме. Ежедневно трябва да се борим срещу страховете си. С всички сили и с цялата си воля.