/КРОСС/ За себе си доцент д-р инж. Иван Панов от Техническия университет - филиал Пловдив казва, че е потомствено в леярската професия -баща му е майстор на дървени леярски модели. А учен е станал от ... любопитство. „Винаги съм искал да се занимавам с научна дейност, затова още като студент не съм допускал дори и една тройка в студентската си книжка.

След пет години практика като цехов технолог в Стоманолеярния Завод-гр.Раковски, воден от научното си любопитство, започнах работа в ТУ-София, филиал Пловдив".
Наскоро неговото инженерно любопитство го накарало да смеси нанодиаманти с надевтектични алуминий-силициеви сплави. Това са сплавите, от които се произвеждат основната част от съвременните бутала за двигателите с вътрешно горене. Получената сплав има впечатляващи качества.

Благодарение на модифициращото действие на нанодиамантите - тя е здрава, корозоустойчива и с отлична износоустойчивост. Нещо повече - сплавите запазват тези си свойства, дори след няколко претопявания, което е световна научна и практическа новост. Този свой леярски опит доцент д-р Иван Панов ще патентова.
„В науката се стъпва върху натрупаното предходно знание. Така че аз продължавам поредица от български патенти, започнали в Института по космически технологии към БАН. Там беше създадена взривна технология за производство на нанодиаманти с размери от 4 до 100 нанометра, както и технология за плакирането им с различни метали. В ИМТМ-БАН бяха създадени технологии за въвеждането на плакирани наночастици в подевтектични и евтектични алуминий-силициеви сплави. Моят научен принос е, че постигнах ефективно и икономически изгодно смесване на плакираните нанодиаманти в надевтектичните бутални алуминий-силициеви сплави. Защото цената на един грам нанодиаманти е няколко долара, но свойствата на крайния продукт са наистина брилянтни" - коментира доц. д-р Иван Панов.

Доцент Панов предвижда развитие на леярството към създаване на 3D принтери за отливане на сложни метални детайли. Неговите проучвания показват, че в Британия вече ползват такива 3D принтери работещи с метални стопилки за отливане на детайли, дори за техните реактивни самолети. „Днес все още това е много скъпа технология и се прилага там, където по друг начин не може да се направи или пък при изработването на много скъпи изделия. Леярството като технологичен процес за получаване на метални заготовки е толкова по-ефективно, колкото по-сложен е детайла, който искате да произведете." - категоричен е той.