/КРОСС/ Много съм скептичен спрямо тези ваксини. Твърде бързо ги произведоха", казва един мъж в центъра на София. „Не, не се страхувам от коронавируса. И не желая да се имунизирам. Не вярвам във ваксините", казва друг.

Като тези двама софиянци очевидно мисли преобладаващата част от българското население, тъй като делът на имунизираните срещу Covid-19 в България е изключително нисък - макар че страната разполага с достатъчно количества от одобрените ваксини, пише Клеменс Ференкоте от ARD.

Напълно ваксинирани до средата на август са били малко над един милион българи - или 15,5 процента от населението. При това хората могат почти навсякъде да се ваксинират: в парковете, в големите търговски центрове, в отдалечените села, във ведомствата, фирмите и училищата. Но не им се обръща почти никакво внимание.

Каква са причините? Главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев назовава една от тях: „Решението дали да се имунизираме се взима по-скоро емоционално, отколкото рационално. Не знам друга държава в Европа да предлага толкова широка трибуна за изразяване на открито антиваксърски настроения, включително от страна на колеги медици".

Конспиративните теории не само са широко разпространени в социалните мрежи, но и мнозина им вярват. Според едно скорошно медийно проучване България е единствената страна в ЕС, в която от година на година все повече хора вярват на съдържанията в социалните мрежи - в пълно противоречие с останалите държави от Общността, в които тенденцията е точно обратната.

„Има пряка връзка между склонността да предпочиташ дезинформациите и конспиративните теории за Covid и ниското доверие към правителството", казва медийната експертка Ралица Ковачева. „Две лекарски сдружения излязоха с противоположни позиции за Covid и мерките за ограничаването на пандемията", казва тя.
Още от самото начало властите излизаха с противоречиви послания по отношение на ваксините срещу коронавирус. Освен това много лекари се обявиха против имунизациите. Разяснителната кампания на здравните органи не бе особено убедителна. А към всичко това се добавя обстоятелството, че България от пролетта пребивава в един вид трайна предизборна кампания - съставянето на правителство се проваля вече за втори път.