/КРОСС/ Най-голямото изпитание, което преодоляват децата, тръгвайки на ясла или градина, е зачестяването на боледуванията - предимно от инфекции на горните дихателни пътища.

Не по-маловажен е и големият шок, който те преживяват при откъсване от семейната среда и попадането на място, коренно различно от това, което винаги са обитавали.

Да, боледуванията зачестяват - и нормално е всеки родител да се стреми да предотврати това. Но имунната система на малките деца е все още непълноценно развита и колкото и да ги наливаме с милионите имуностимуланти, съществуващи на пазара, това няма да промени физиологичния ход на съзряването й.

По нашите сили обаче е да създадем у детето още в ранна детска възраст добри хигиенни навици и желание за здравословен начин на живот.

От изключително голямо значение са:

* закаляването, което започва още от кърмаческа възраст - много преди да пуснем детето на градина;

* богатото и пълноценно меню с всички важни за растежа и развитието нутриенти;

* избягването на т.н. „джънк фууд";

* пребиваването на открито, физическата активност;

* избягване на заседяването пред електронни устройства.

Всички деца минават през период на нежелание да ходят на градина, уговорки сутрин, плач - при някои се минава плавно, при други се стига до истерия и тотално нежелание за посещение на градината.

Може би, ако започнем с подготовката по-отрано, като например си играем на детска градина или на достъпен език обясняваме постоянно какво предстои, защо се налага и че мама не изоставя детето и всеки следобед ще си го прибира у дома, така детето вече ще е подготвено. Но този период на аклиматизация е различен за всяко дете, а за майката - доста сърцераздирателен.

И тогава, след като и майката и детенцето страдат, възниква въпросът защо въобще да го причиняваме ...
Дали едно дете ще бъде изпратено на ясла/градина се определя вътре в семейството. Но от здравословна и псохо-емоционална гледна точна можем да посочим някои позитиви и негативи при посещението на градина.
За най-голям минус се определя зачестяването на боледуванията при детето, които освен сериозен здравословен проблем, са финансова и организационна тежест. Но пък колкото повече патогени срещне имунната му система и успешно пребори, толкова по-напрегната и подготвена стои, тоест така се калява имунитетът.

Друг минус е тежкият и протяжен аклиматизационен период при някои дечица. Но веднъж преодолян, децата дори чакат с нетърпение срещите с приятелчета и не им се тръгва от градината.

Много бързо се създават различни социални, комуникативни, организационни умения. В един момент общуването с мама е недостатъчно и на детето му е нужен контакт с други дечица на неговата възраст. Прави впечатление, че децата много по-бързо проговарят и много по-лесно създават социални умения, когато тръгнат на ясла или градина.

Защо здрави деца започват да боледуват след постъпване в детската градина?

Това е напълно нормално явление, колкото и неприятно да е за семейството идеално здравото им дете, което дори елементарни капки за нос не е ползвало, изведнъж се завърта от болест в болест. Представете си един крехък организъм, с все още ненапълно разгърната имунна защита, не срещал се с патогени, изведнъж, и то в повечето случаи насила, бива изведен от комфорта на семейната среда и поставен сред първоначално непознати, в непозната среда, гъмжаща от всякаква форма и подобие на патогени, защото макар и здрав, всеки човек има характерна микрофлора, която за едни е патогенна, за други - не.

Е, няма как веднъж на две седмици този организъм да не реагира къде с по-леко, къде с по-настъпателно боледуване. За това допринася и струпването на много деца в затворени пространства. От една страна имаме струпване на разнообразие от бацили, от друга стресът от посещението на тази нова среда, който допълнително срива имунните сили. И тук вече огромно значение има закаляването и физическата активност, вече споменати - защото едно е да боледуваш всеки път с усложнения, и съвсем друго е да изкараш болестите на крак.

Така че, не честото боледуване е проблемът, а дали това боледуване е тежко - тогава вече препоръчваме детето да бъде спряно от градина за по-дълъг период от време, или поне докато траят епидемични взривове.

Всяка година, особено в есенно - зимния сезон, се случват епидемични взривове на едно или друго респираторно заболяване. А пък пролетно - есенния - на стомашно-чревни такива. При тях, макар не толкова стриктно съблюдавани, са важали същите противоепидемични принципи - добра дезинфекция на ръце и повърхности, изолиране на болния човек, носене на маски, когато има такава, поставяне на ваксина.

Човекът е социално животно, ние живеем в общество и от действията или бездействията на всяка една отделна единица зависи просъществуването на това общество. По отношение на децата, градините и Ковид -19, нещата са малко по-различни от обичайната инфекциозна заболеваемост досега, където по-тежки и усложнени боледувания бяха характерни основно в детска възраст. А в случая на Ковид-19 в повечето случаи децата преболедуваха леко или бяха безсимптомни носители, което пък създаваше риск за възрастните. Това наложи на няколко пъти стриктно затваряне на градини и дистанционно обучение за ученици, особено при повишаване на заболеваемостта.

Заформящата се настояща вълна обаче отчита повишена заболеваемост и по-чести усложнения в детската възраст, или поне такива данни получаваме от останалия свят. За мерките - нова епидемиология не е нужно да се измисля, спазваме стандартните изисквания, но основно апелирам към отговорност - към децата си, към възрастните си близки, към себе си. Защото разбирачи в наши дни има всякакви, а по медицински въпроси - още повече.

Излишно е да се всява паника и да се докарват хората до психоза, но каквито и притеснения да имате, дали по отношение да диагностика, тестуване, лечение, изолиране, ваксиниране, по-добре е да се обръщате към съответния специалист.

Причинителите на сезонни грипове няма как да изчезнат от земята само защото Ковид е взел превес. Стоят си спотаено и чакат да се отвори ниша и за тяхната поява. Какво стана последната година - поради засилени противоепидемични мерки и органичаване на контактите, заболеваемостта при децата през есенно-зимния период почти се стопи, и когато ги пуснахме на училище и градина - пролетта и лятото, когато не е типично да се боледува, те си „наваксаха" изпуснатото от зимата.

Така че, да, очакваме и сезонните грипове, но тяхната поява зависи от ситуацията с Ковид -19. Човек не прави нещо по-различно за да е готов за грип, или ентерит, или аденовирус, или ковид - гради стабилни машинки , които функционират пълноценно и посреща всяка нова атака със стабилен имунитет.

*** коментар на Д-р Ива Иванова - педиатър

Биография:

2018 г. - педиатър ДКЦ Вита

Април 2011 г. - Пета МБАЛ гр.София, Лекар - Ординатор в детско отделение

Ноември 2012 - октомври 2016 г. - Университетска болница Лозенец, Специализант педиатрия

Декември 2006 - декември 2007 г. - Телевизия "Здраве", Водещ в студентско предаване "in vivo