/КРОСС/ "Талибаните днес са също толкова брутални, колкото преди четвърт век, само че по-силни. Западът не бива да очаква от тях да отстъпят и частица от управлението на други партии, а и възможностите му за въздействие върху новата власт в Кабул са преувеличени," каза в интервю за "Събота 150" Бил Рожио от "Фондацията за защита на демокрациите" във Вашингтон и редактор на нейния "Long War Journal".

Г-н Рожио, във Вашингтон обвиняват президента Байдън за това, което се случи в Афганистан. Той пък обвинява за победата на талибаните доскорошния президент на Афганистан Ашраф Гани. Гани ли е действителният виновник?

"Не можем да виним един-единствен човек за това, което се случи в Афганистан. И президентът Гани, и президентът Байдън изиграха своите роли. Президентът Тръмп също. Множество американски генерали и политици също са отговорни за този неуспех. Но, в крайна сметка, в този момент, президентът Байдън наложи това бързо изтегляне на американците без да осигури преходен процес, който да позволи на афганистанците да удържат сами. Президентът Гани показа липса на лидерски качества и визия, не можа да осъзнае какво се случва в страната му. Тези двамата би трябвало да си поделят отговорността в тази последна глава от афганистанската кампания".

Щеше ли обаче Гани изобщо да е президент на Афганистан, ако американците не го бяха подкрепяли през годините?

"Много точен въпрос. Съединените щати и НАТО наложиха Гани на Афганистан. Но той не бе човекът, който трябваше да води страната. Трябваше човек, способен на трудни решения в трудни ситуации, а Гани не е такъв. Затова САЩ и НАТО също имат отговорност.

Всъщност, цялата политическа система след 2001 година бе наложена на афганистанския народ. Това стана на конференцията в Бон (в края на същата година). Това е президентска система, непригодна за нуждите и особеностите на афганистанския народ".

Нямаше ли да е по-добре НАТО да запази поне ограничено военно присъствие в Афганистан? Няма ли сега - след провала на прозападното правителство в Кабул - САЩ и европейските им съюзници да платят по-висока цена?

"Знаете ли, в известен смисъл симпатизирам на решението на Байдън да напуснем Афганистан. Защото начинът, по който американската мисия в страната бе устроена, водеше към провал. Тя просто бе по-бавният път към провала. Още (през април) когато бе огласено решението за изтегляне на НАТО, талибаните вече контролираха много райони в страната, без градските средища разбира се, но бавно и полека набираха сили. Единственият начин да бъдат спрени бе да бъде укрепено афганистанското правителство, така че да може да им устои самостоятелно. Но това нямаше как да стане така, както се правеше досега. Трябваше да бъдат изградени наново армията, институциите, да бъдат взети трудни решения кои провинции могат да бъдат отбранявани и кои - да бъдат изоставени временно. А правителството на Гани направи точно обратното: опита се да защити всички провинции и накрая нищо не защити.

Сега дискусиите във Вашингтон и други западни столици са за това колко войски трябваше да оставим в Афганистан. Но не броят на войските е важен, а мисията им. Три президентски администрации по ред бяха съсредоточени в задачата как да напуснат Афганистан. А когато това е основната ти цел, всичко останало е осъдено на провал.

Ако бяхме оставили някакви войски в Афганистан резултатът щеше да е същият като това, което виждаме днес, само че щеше да се случи след 5 или 10 години - не знам кога точно. Знам, че падането Афганистан под властта на талибаните и плодовете от тази победа за техните съюзници - Ал Кайда и пакистански групировки - са крайно опасни за Съединените щати, НАТО, Европа и всичките ни съюзници и приятели по света".

В правителството, което талибаните огласиха тази седмица, няма и помен от обещанията им да включат в управлението таджики, узбеки и други етнически и политически групи. Според много наблюдатели и според Европейския съюз именно едно „инклузивно" правителство е гаранция за стабилност и условие за нормални отношения. Талибаните ни уверяват, че сегашната уредба е временна, но можем ли да им вярваме?

"Талибанското правителство е „инклузивно" от гледна точка на това, че наистина включва цялата „стара гвардия" на талибаните. Това е старото ново правителство. Повечето от министрите имаха сходни роли в предишното управление в периода 1996 - 2001 година. Единствените нови лица са по-младите Съраджудин Хакани и Мула Якуб, но те са по-радикални и от ветераните. Талибаните са пределно ясни в намерението си да установят „Ислямско емирство". Не бива да очакваме нещо по-различно. Може би един ден ще има и постоянно правителство, но промените в него ще бъдат минимални".

Някои наблюдатели сочат разнобоя между участниците в талибанското движение като основно предизвикателство за новата власт и стабилността в страната. Мислите ли, че при това правителство с хора като Абдул Гани Барадар и Съраджудин Хакани талибаните ще запазят единството помежду си?

"О, да, абсолютно. Знаете ли, винаги съм гледал скептично на твърденията за разделение сред талибаните. Вижте само кампанията, с която дойдоха на власт. Те не завзеха Афганистан за 11 дни (през август), както твърдят някои. Започна се на 1 май (датата, от която започна окончателното американско изтегляне) и това бе само началото на последното действие от талибанския възход. Талибаните изпълниха с успех един добре обмислен военен план. Една вътрешно разделена организация нямаше как да постигне това. Друга една идея, която витаеше от години - че ситуацията в Афганистан няма военно решение, също се оказа погрешна. Талибаните показаха, че военно решение има".