Повече от половината българи никога не пазаруват онлайн
Секция: Технологии
20 Септември 2021 17:53
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Повече от половината българи никога не пазаруват онлайн

/КРОСС/ Близо 56% от българите никога не пазаруват онлайн, 20% предпочитат да го правят, винаги когато имат възможност, а 22 процента само понякога. Това сочат резултатите от национално представително проучване на "Тренд". Анкетата е проведена в периода между 16 и 22 юли сред 1007 пълнолетни български граждани, уточнява БТА.
Анализаторите отчитат пряка зависимост между онлайн пазаруването и възрастта - едва под една пета от най-младите не пазаруват онлайн, докато при най-възрастните, над 70 години, този дял е 96 процента. Хората с по-висок образователен статус са склонни да пазаруват повече онлайн, както и тези с по-високи доходи.

Тенденцията в следващите години е нарастване на онлайн пазаруването, прогнозира Димитър Ганев от "Тренд".

Според данните 45 процента от хората, които пазаруват онлайн винаги или понякога, в последната година по-често използват опцията да правят покупки онлайн. Онлайн пазаруването в последната година-година и половина върви със стремителни темпове нагоре заради пандемията, отбеляза Ганев.

Попитани откъде предпочитат да пазаруват големи домакински електроуреди като пералня, миялна и фурна, 59 на сто отговарят, че пазаруват в големите специализирани вериги или в близък магазин за техника. Двадесет и четири процента отговарят, че не могат да преценят, като най-голям дял от тях са по-млади хора, на които най-вероятно още не им се е налагало да купуват подобен елекроуред, тъй като или живеят при родителите си, или на квартира, където обикновено има такива.

Сред тези, които предпочитат онлайн пазаруването, основният мотив е, че е по-бързо и по-удобно. Само пет процента изразяват притеснения от зараза заради COVID-19 и заради това пазаруват онлайн.

Сред тези които не пазаруват онлайн или го правят в краен случай, за една трета е най-важно да видят продукта преди да го купят или просто имат навик да пазаруват в магазини. Само 12 процента се притесняват от измама при онлайн пазаруването. При подобни проучвания преди пет-шест години този процент беше доминиращ, така че имаме драстичен спад на недоверието към онлайн пазаруването, отбеляза Ганев.

Основните изисквания, които хората имат, когато си купуват домакински електроуред, са да е съобразен с бюджета им /74 процента/, да има дълъг гаранционен срок, да е енергоспестяващ /67 процента/, да могат да го видят в магазин и накрая - да може да бъде поръчан онлайн или да има смарт функции. И при този въпрос анализаторите забелязват пряка връзка между възрастта и важността на аргумента за бюджета - колкото по-възрастни са потребителите, толкова по-голямо значение има за тях цената. Изискването електроуредът да не замърсява околната среда е характерно най-вече за най-младите.

Критерият за смарт функции е важен за най-младите, както и това да може да бъде поръчан онлайн.

Според данните 43 на сто от анкетираните използват уреди със смарт функции, а 37 процента отговарят, че не използват такива. Все още има голям дял от пълнолетното население на България, което не е запознато със смарт функционалностите. Освен това немалко хора, които притежават смартфон, го възприемат не като уред със смарт функции, а само като форма на мобилен телефон, отбеляза Ганев.

Най-важни според респондентите са функции като дистанционно включване и изключване на уреда, следене на консумацията на електроенергия, дистанционна диагностика на уред при възникнал проблем. С по-малко значение са гласовите команди, управлението и настройките на уреда чрез мобилно приложение на телефон или таблет.

Двадесет и седем процента от запитаните биха платили повече за уред със смарт функции. И тук има пряка зависимост между възрастта и отговорите - половината от младите хора биха платили по-висока цена за уред със смарт функции, а при над 40-годишните натежава опцията, че по-скоро не биха платили повече.

Сред респондентите, които биха платили повече за уред със смарт функции, мнозинството декларират "до 10 процента", а само три процента биха платили между 20 и 30 процента по-висока цена.

На въпрос доколко има смисъл да се купуват смарт уреди, ако не всички уреди в жилището са свързани в общо приложение тип "смарт хоум", голяма част отговарят, че не могат да преценят. Това все още е територия, която не е достатъчно позната, констатира Ганев.

Той обобщи, че има ясна зависимост между отговорите на въпросите в зависимост от възрастта - младото поколение, особено между 18 и 29 години, и в по-малка степен - между 30 и 39 години, реагират по начин, по-отворен към смарт функциите и онлайн пазаруването.

Ивайло Рашев, изпълнителен директор на "Бош Домакински електроуреди"- България посочи, че концепцията за "умен дом" ни дава възможност за повече свободно време и отбеляза, че "умният уред" разходва по-малко електроенергия, защото избира най-подходящата програма, с която да работи.