/КРОСС/ /КРОСС/ В 14-тия ден на месец октомври православните християни честват Петковден, посветен на преподобна Параскева-Петка Епиватска. Родена е през XIII век в семейството на българи в тракийския град Епиват, намиращ се на брега на Мраморно море. След като родителите й починали, тя разделила цялото си имущество на бедните и се посветила на Бога в малък храм в Иракли. Пет години по-късно, след поклонението си пред гроба Господен в Палестина, се заселила в Йорданската пустиня. Вече на преклонна възраст се връща в Епиват където умира. Мощите на светицата са един от трофеите, които донася през 1238 година в Търново цар Иван Асен ІІ след Клокотнишката битка. Наречена е Св. Петка Търновска. След завладяването на старопрестолния Търновград от турците, реликвите на светицата били отнесени първо във Видин, а после в Белград. Днес мощите й почиват в румънския град Яш. Сред литературните творби, свързани с житието и прославата на светицата, особено ценно е "Житие на света Петка" от патриарх Евтимий.

С народния празник Петковден българите отбелязват завършека на лятото и началото на зимата. Правят се курбани и сборове. На този ден става обикновено заплождането на женските домашни животни, известно като мърлене, овча сватба или коч курбан. По традиция Петковден поставя началото на семейно-родовите чествания, посветени на анонимния дух покровител на дома и имота и на светеца.патрон. Тези чествания са известни като светец, слава, служба, наместник, светого, запис, оброк.

От Петковден започват Вълчите празници, затова жените до Димитровден не работят с вълна. Наред с това те не бива да кроят и шият дрехи за мъжете, защото според поверието стадата и овчарите ще бъдат нападнати от вълци. Почине ли човек, облечен с дреха, шита през тези "вълчи дни", душата му ще се превърне във вампир или върколак.