/КРОСС/ В Северна Македония днес се провеждат местни избори. Те ще бъдат седмите от независимостта на държавата, но третите, в които избират кметове и съветници в 80 общини и в столицата Скопие.

Право на глас имат 1 825 000 души. В надпреварата за кметове участват 301 кандидати, а за общински съветници - 10 600 души. В битката за кметското място в столицата Скопие участват 12 кандидата. Вторият тур от изборите ще се състои на 31 октомври.

Битката в македонския блок се води между управляващия Социалдемократически съюз на премиера Зоран Заев и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ на Христиан Мицкоски. По време на предизборната кампания Заев многократно повтаряше, че заедно са сложили край на „режима", минали са през тежки изпитания и са възстановили институциите. Според него правителството е подало ръка на съседите си, страната е станала член на НАТО и има очертан европейски път.

Осъществено е и успешно преброяване на населението. Северна Македония е най-сигурната страна на Западните Балкани. Тук имаме най-прозрачното управление, където хората говорят свободно, смята още Зоран Заев. Той заяви още, че на тези избори най-важното е страната да продължи напред, вместо отново да изпада в изолация, както това бе по времето на избягалия в Унгария бивш премиер Никола Груевски.

По време на предизборната кампания лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ отправяше тежки обвинения за корупцията и мафиотизирането на държавата от страна на Зоран Заев и неговото обкръжение. Тези избори ще се решат от тихото мнозинство. От гражданите, чийто глас не се чува нито в медиите, нито по площадите, а това е гласът на разочарованите и отчаяните, твърди Мицкоски.

Според него на 17 октомври РСМ ще гласува за ново бъдеще. Демократическият съюз за интеграция на Али Ахмети се очертава като най-вероятният победител сред албанците. Али Ахмети и този път заложи на „албанската карта". На тези избори той заяви, че един ден страната ще има албанец за президент. Отношенията с България също присъстваха в предизборната риторика.

Докато Заев в негов стил обещава и вярва в бързо намиране на решение на споровете между двете страни, за лидера на опозицията сегашният спор бе повод за яростна антибългарска кампания и обвинения срещу София. В началото на предизборната кампания дори призова за едностранен отказ от Договора за приятелство, сключен на 1 август 2017. И този път най-активен в омразата срещу България бе бившият външен министър и сегашен вицепремиер Никола Димитров, който заяви, че България не може да се нарича приятелска държава.