/КРОСС/ Заедно с коронавируса плъзна и друга зараза - тази на фалшивите новини. Научна и виртуална реалност се впуснаха в битка на фона на страха на хората. Немалко са случаите, когато фалшивите новини взимаха победа в тази битка. В "Денят започва" темата коментираха Жостин Томс - експерт по дигитален маркетинг и доц. Александър Христов, специалист Връзки с обществеността и преподавател в УНСС.

Неофициалната информация се бори с официална информация и понеже говорим в контекста на пандемията, в нашата страна, както в много други официалната информация липсва, каза доц. Александър Христов. Фалшивите новини са лесно смилаеми, и когато са успешни, те звучат изключително достоверно. Като експлоатират страховете на хората, те наистина засягат нещо, на което лесно може да повярваш.

Когато ние отидем в гората, ние чуваме кълвача, той е много шумен, но това не значи, че само той живее там. Така е и с механизмите - това са установени механизми на пропаганда, описани още преди 100 години. В момента това нещо ескалира със социалните мрежи, които позволяват всичко да се разпространява много по-бързо, обясни Жостин Томс. По-лесно се играе със страха и негативното, допълни тя.

Според доц. Христов когато хората не са информирани и не са достатъчно навътре в темата, те вярват и разпространяват фалшиви новини в опит да предпазят своите близки. Тук отговорността е на институциите и смятам, че недоверието в официалните източници беше поставено още през миналата година, когато комуникацията беше тип "яко ще се мре", черни чували, а и действията бяха сравнително хаотични, заяви доц. Христов.

Фалшивите новини са само част от проблема, затова ЕС възприе понятието дезинформация, тъй като в цялото море от данни, изтичат и вече стари, обявени и ненужни неща.

Според двамата експерти всеки един от нас също носи отговорност за това какво споделя в мрежата.