/КРОСС/ И тази зима България ще разчита само на природния газ от „Газпром". Това, разбира се, не е новина, след като повече от половин век именно руската компания е основен вносител на синьото гориво у нас. В XXI век обаче, когато цяла Европа вече има разнообразни маршрути за доставки, България отново е в последните редици и разчита на един доставчик.

За лелеяния природен газ от Азербайджан пак ще се наложи да почакаме. Причината е, че предвидените 1 млрд. кубически метра синьо гориво от тази страна трябва да дойдат чрез газовата връзка Комотини - Стара Загора, която все още се строи. За този интерконектор се говори от близо 12 години, но същинските дейности по изграждането му започнаха едва през 2019-та. Тогава стана ясна финансовата структура на проекта и всички процедури за еврофинансиране.

Според изпълнителен директор на проектната фирма ICGB Теодора Георгиева газопроводът трябва да влезе в търговска експлоатация до средата на следващата година. Такива поне са сроковете, които е длъжна да спази фирмата-изпълнител „Авакс". В противен случай ще се дължат неустойки, а те могат да бъдат наистина колосални. Така че вече няма да има мърдане и най-късно в средата на 2022-ра са очертава да имаме трасе, по което да се доставя азерско гориво.

Очакваният евтин газ
България внася едва 350 млн. куб. метра газ годишно от Азербайджан, което е 3 пъти по-малко от договорените 1 млрд. куб. метра. Това обясни неотдавна председателят на КЕВР доц. Иван Иванов при поредното искане от „Булгаргаз" за поскъпване на синьото гориво. И досега азербайджанския газ е 4 пъти по-евтин от руския, каза Иванов, който още като депутат бе радетел за газова диверсификация и промяна на отношенията с „Газпром". Ако нашата страна получаваше в пълен обем газ от Азербайджан, то може би и цената днес нямаше да бъде толкова висока за бизнеса и хората. Колкото до договора ни за доставки с "Газпром", той изтича следващата година. По него вече нямаме да важи клаузата „взимай или плащай" (take or pay), но и „Булгаргаз" се старае да не прекалява с покупките от Русия.

Вероятно именно заради предстоящите преговори по нов контракт на този етап „Газпром" е доста благосклонен към България, съгласявайки се да ни достави евтин газ в подкрепа на българската икономика. Последното решение на „Булгаргаз" за цените бе коригирано и доставките на синьо гориво не поскъпнаха както за бизнеса, така и за топлофикациите.

За съжаление нещата у нас се случват бавно. И докато интерконекторът с Гърция не заработи, малките количества гориво от Азербайджан ще продължат да идват по линия на реверсивната газова връзка между Кулата и Сидирокастро. Тя бе направена реверсивна след кризата от 2009 г., когато страната ни остана за над 10 дни без доставки на природен газ след спор между Русия и Украйна.

Политическите и другите спънки
В интерес на истината, за изграждането на интерконектора от Комотини до Стара Загора имаше редица спънки включително и обжалвания на неговото строителство. Най-фрапиращи бяха жалбите на винарна и брокерска фирма, за които имаше подозрения, че са свързани с други компании, работещи в газовата сфера. Малко след отхвърлянето на жалбите им бяха поискани проверки за свързаност, но и до днес няма информация за такива данни.

Иначе в енергийните среди от години върви мълвата, че противници на проекта са хора, близки до ДПС, които винаги са имали интереси в енергетиката. Интересното е, че ICGB бяха предвидили да имат кранов възел до Кърджали - един от бастионите на движението, чрез който да се осигури газоснабдяването за града и региона. От местната администрация обаче са заявили, че местна частна фирма възнамерява да изгради връзката към новия газопровод без да дават повече подробности. Така газоснабдяването на Кърджали засега остава на трупчета.

В качеството си на енергиен министър на ГЕРБ Делян Добрев пък поиска оставката на ръководството на ICGB, заради забавяне на строителството на газопровода. Препирни с ръководството имаше и по времето, когато енергийното ведомство се управляваше от Теменужка Петкова, но впоследствие тези проблеми бяха изчистени.
Интересен е и казусът с Българския енергиен холдинг, който понякога леко „странеше" от дейностите за газовата връзка. Това се виждаше най-ясно, когато начело на холдинга бе Жаклен Коен, спряган от мнозина експерти за дясната ръка на ДПС в енергийното управление на държавата. До края на май тази година Коен бе в директорския борд на БЕХ.

Опитът на другите в диверсификацията
Докато България очаква с нетърпение азерския газ, други страни от Централна и Източна Европа са на финала в диверсификацията и откъсването от „Газпром". Полша може да бъде нагледен пример за нашите управляващи в това отношение. Страната изпълнява мащабен инфраструктурен проект, наречен Baltic Pipe, чрез който през морските територии на Дания ще има достъп до синьото гориво на Норвегия.

Проектът трябва да бъде завършен в края на 2022 г. и тогава от Норвегия до Полша ще започнат да пристигат значителни количества природен газ. Точно в края на 2022-ра поляците смятат да прекратят договора си за доставки с „Газпром". Ще остане единствено контрактът за транзита на гориво.

Проектът за прокарването на Балтийската тръба (според подписания меморандум за сътрудничество стойността й е около 1,7 милиарда евро) е далеч по-сложен от изграждането на газовия интерконектор с Гърция, но Полша напредва в името на своята енергийна независимост.

Впрочем сега е идеалния момент Азербайджан да увеличи доставките на природен газ за Европа. Старият континент страда тази есен от липсата на достатъчно гориво и това определено работи в полза на Баку. Вероятно още през тази зима Азербайджан ще отчете повече постъпления от своя газ. Такъв пренос в момента се извършва през Турция и Гърция за Италия, чрез проекта ТАП.

През България пък транзитът може да продължи към Румъния и Унгария, а защо не и до Украйна. Въпрос на защита на националните интереси, което би трябвало да ръководи и нашите управници.