/КРОСС/ Страните от Централна и Източна Европа са изправени пред рязко покачване на цените, пише френският вестник Le Monde, като обяснява, че причината се крие не само в бързото покачване на цените на енергията, но и липсата на работна ръка, което принуждава работодателите да вдигат заплатите на служителите и в резултат на това - и крайната цена на своите стоки и услуги.

„От няколко дни жителите на Тимишоара в Западна Румъния започват деня си с един и същи ритуал: тревожно докосват радиаторите си. От 26 октомври над 50 000 домове, както и градски училища и болници са лишени от парно и топла вода за няколко дни". Както пояснява вестникът, резкият скок в цените на енергията доведе до факта, че местната компания за предоставяне на услуги за отопление Colterm се оказа на ръба на фалита, тъй като доставчикът на газ E.ON спря доставките поради натрупване на просрочени задължения. Оттогава градът се бори с други доставчици за доставка на газ и въглища за електроцентрала Colterm, но тези доставки не са надеждни. Затова в периода, когато в страната идва зимата, радиаторите в Тимишоара не се затоплят всеки ден, а често и недостатъчно, обяснява вестникът.

Индексът на потребителските цени в Румъния нарасна със 7,9% на годишна база през октомври, достигайки най-високото си ниво от десетилетие, според Националния статистически институт. Това до голяма степен се дължи на увеличението на тарифите за газ (+ 46%). В съседните страни цифрите също са „шеметни", отбелязват от редакцията. В Чешката република през октомври инфлацията се е повишила с 5,8%, в Унгария - с 6,5%, а в Полша - с 6,8%. Според прогнозите на британската фирма Oxford Economics тази година в Централна и Източна Европа се очаква инфлацията да се повиши със 7%, докато в еврозоната се очаква нейният ръст да е от 3,7%. „Този регион е изложен на най-голям риск от трайни увеличения на цените през следващите няколко години", каза Лиъм Пийч от британската компания Capital Economics.

„Засега този инфлационен шок се дължи до голяма степен на покачващите се цени на суровините и проблемите с доставките, особено в страни, които са дълбоко интегрирани в европейските производствени вериги", казва Рафал Бенецки, икономист в ING Bank във Варшава. И не е изненадващо, че домакинствата първи страдат от това, отбелязва вестникът. Според Европейската банка за възстановяване и развитие в Румъния и Унгария разходите за отопление и енергия представляват съответно 25% и 22% от разходите на домакинствата, докато в Германия те са само 7%.

В опит да задържи електората преди парламентарните избори през 2022 г., кабинетът на унгарския премиер Виктор Орбан обяви на 11 ноември, че цените на бензина и дизела в бензиностанциите ще бъдат замразени на 480 форинта (1,31 евро) за литър през следващите три месеци. Румъния обмисля подобни мерки.

Въпреки това инфлационният натиск не е ново явление в региона, отбелязва вестникът. „COVID-19 замрази това явление, но през 2019 г. недостигът на работна ръка и ниските нива на безработица вече повишиха индекса на цените", припомня Лиъм Пийч. Икономическото възстановяване от пролетта отново тласна цените нагоре.

Според Евростат нивото на безработица през септември е спаднало до 3,9% в Словения, до 3,6% в Унгария, до 3,4% в Полша и до 2,6% в Чешката република, в сравнение със 7,4% в еврозоната. „Всички се борят да наемат служители", казва Шандор Бая, генерален мениджър на агенцията за набиране на персонал Randstad в Унгария, Румъния и Чешката република.

Недостигът на работна ръка се задълбочава от изтичането на мозъци на Запад и свиването на работната сила, свързано с ниската раждаемост. „Всяка година в Унгария броят на хората, които се пенсионират, надвишава броя на хората, които влизат на пазара на труда с 50 хиляди", оплаква се Шандор Бая. „Тази липса на кандидати допринася за по-високи заплати и следователно за по-високи цени".

Централните банки започнаха да действат, за да спрат този растеж. На 3 ноември Полската централна банка повиши основната си лихва от 0,5% на 1,25%. На 4 ноември съответната чешката институция изненада обществеността, като повиши лихвата си от 1,5% на 2,75%.

Според икономисти това затягане на паричната политика, което се наблюдава и в Румъния и Унгария, трябва да сдържа цените и кредитирането, без да засяга значително краткосрочния икономически растеж. От друга страна, развитието на пазара на труда в региона е противоречиво. Липсата на работна ръка наистина може да ограничи бъдещия растеж, въпреки че автоматизацията на производствените линии, която вече е широко използвана в автомобилната индустрия, може отчасти да компенсира недостига на работна ръка. „В Полша 1,5 милиона украински емигранти също частично задоволяват нуждите в определени сектори", подчертава Рафал Бенецки.

Екологичният преход също може да доведе до унищожаване на работни места в традиционните индустрии и до увеличаване на безработицата. „Ще са необходими много обучения, за да се преориентират служителите към нови посоки в дигиталните технологии и устойчивото развитие", заключава Томас Дворжак, специалист в Oxford Economics.

Източник: Агенция "Фокус"