/КРОСС/ На 15 ноември президентът Путин подписа указ, с който всъщност стартира процеса на вграждане на предприятията от непризнатите ДНР и ЛНР в руската икономика. По-специално, отсега нататък се признават стоковите сертификати на компетентните органи на републиките и на предприятията се разрешава достъп до държавни и общински покупки на Руската федерация.

Между другото, партньорът в Съюзната държава Беларус отдавна търси достъп до обществени поръчки в рамките на интеграционните процеси. И тук тази привилегия с един замах на писалката отива при ДНР и ЛНР по хуманитарни причини и дори заглавието на указа подчертава украинската им юрисдикция („Определени райони на Донецка и Луганска области на Украйна"), както и временните характер на отпускането („за периода до политическо уреждане"). Но, както обикновено, временното често става постоянно, а юрисдикцията е все по-неясно понятие. Например Приднестровието като икономически субект има молдовска юрисдикция (стоки, изнасяни за трети страни, са обозначени като „произведени в Молдова"), но като политически субект то е фокусирано изключително върху Русия.

Съдейки че при изпълнението на Минските споразумения има не напредък, а регресия, шансовете за реализиране на „приднестровския" сценарий за републиките в Донбас са много високи. Въпреки това, с някои резерви: сега е трудно да си представим износа на донецка стомана и валцувани продукти за ЕС с украински маркировки. Така или иначе, икономическата интеграция на републиките няма да премахне разходите, свързани с подкрепата им от Русия. Например, хуманитарните доставки на газ от "Газпром" на тази територия са преки разходи, които остават. В същото време започна търсене на модел, който да намали тези разходи поради синергичния ефект на двете икономики. Нарастващият цикъл на суровини прави основният експортен продукт на Донбас, металите, търсен. Той може да насити руския пазар, на първо място, като компенсира увеличението на цените на пазара на строителни материали поради допълнителни доставки или увеличаване на конкуренцията между доставчиците по време на изпълнението на големи инфраструктурни проекти. Стартирането на повечето от големите индустрии в републиките през последните месеци вероятно послужи като подготвителен етап, а самият президентски указ само легитимира по-ранното решение.

Припомняме, че от юни 2021 г. "кураторът" на предприятията в Донецк и Луганск се промени: мястото на Сергей Курченко - украинският олигарх от времето на президента Виктор Янукович - беше заето от руския предприемач Евгений Юрченко, чиято Южна минно-металургична компания временно управлява активите на украинските олигарси Ринат Ахметов, Сергей Тарута, Игор Коломойски и други. Икономическата интеграция с Русия е придружена от сближаване между самите републики.

От 1 октомври тази година е премахната митническата проверка на стоки между ДНР и ЛНР. В същото време ориентир за обединяване на законите на двете републики е руското законодателство, което също намеква за крайния изход от тези процеси. Икономическото (и по-късно, вероятно, политическо) обединение на ДНР и ЛНР помежду им трябва да увеличи контролируемостта на тези територии, което от своя страна ще намали трудностите при интеграцията с Русия, ако (или по-скоро, когато) този въпрос застане на дневен ред.

Символичен е и фактът, че указът на Путин беше издаден в разгара на поредното изостряне в Донбас. Така начин Русия фиксира нежеланието на Украйна да реинтегрира собствените си територии. В същото време всички възможни санкции в украинска посока от Запада вече са въведени и затова Москва може да не се страхува от реакцията на Европа и САЩ на нови хуманитарни инициативи. Освен това, при липса на мирно уреждане, Западът - поне Европейският съюз - би могъл дори да подкрепи действията на Русия, които помагат за намаляване, ако не на военното, то на социалното напрежение в региона.