/КРОСС/ Светият Синод на Руската Православна Църква на 29 декември обнародва епохално решение за създаването на Патриаршеска екзархия в Африка. В нея са приети повече от сто свещеници на Александрийската Църква, пожелали да излязат от нея след като нейният глава Патриарх Теодор призна украинските разколници. Новата екзархия бе оглавена от Клинския митрополит Леонид (Горбачов). В ексклузивно интервю за РИА Новости той разказа за предстоящите задачи на Църквата в Африка: за бъдещето на духовенството, енориашите, строежа на катедрални храмове, а също и за отношенията с Александрийската Патриаршия.

– Владика Леонид, планирате ли да заминете в близко време за Африка, за да се заемете с делата на екзархията?

– Аз планирам пастирска визита в Африка. В момента посещението на редица страни е невъзможно поради епидемиологичните ограничения. И въпреки това структурата на екзархията ще се разгръща, ще потрябват човешки ресурси, кадровият въпрос е един от най-приоритетните днес.

Ядрото на екзархията ще се кове в Москва. Това е една абсолютно нова мощна структура с континентален мащаб, която изисква внимателно, детайлно изучаване и разработка.

– Сто и двамата свещеници на Александрийската Църква, които преминаха към РПЦ, със своите енории ли преминаха?

– Да, с енориите и паството си. И според нашите прогнози това е само началото.

– Къде ще се разполага катедрата на новата екзархия и ще строите ли в Африка нови катедрални храмове, например в Кайро?

– За административните нужди на екзархията Светейшият Патриарх Кирил предостави подворието на Патриарха Московски и на цяла Русия – храма «Вси светии на Кулишки» в Москва. При необходимост ще се строят храмове на Руската Православна Църква в страните от Африка. Решава се въпросът за предоставяне на парцел земя в Кайро за строежа на катедрален храм. В Йоханесбург – центъра на Южно-Африканската епархия – от 1999 г. действа енория на Руската Православна Църква. Освен храма, храмовият комплекс включва и няколко допълнителни помещения за енорийски нужди. Това е пълноценна материална база за създаването на епархийски център с катедрален храм там.

– Как се променят перспективите на нашата Църква в Африка във връзка с решенията на Синода?

– Ние смятаме, че това е историческа крачка. Руската Православна Църква придобива друг статут и поема отговорността, свързана с това епохално събитие. Ние не сме готови да се примиряваме с несправедливостта и потъпкването на каноните на Църквата, който и да прави това.

Освен това Руската Православна Църква се е отнасяла винаги с грижа и внимание към положението на християнските малцинства по целия свят и Африка не е изключение. Ние говорим за това от всички трибуни. Правата на християните не трябва да се накърняват и ние правим всичко, което е възможно за нас, за да ги защитим.

– В екзархията са образувани две епархии. Ще могат ли местни свещеници измежду онези, които преминаха в Руската Църква, да станат епископи в тях?

– Кадровият въпрос е един от най-важните, както вече казах. Ние не изключваме разширение на структурата на екзархията при необходимост. Въпросът за възможното образуване на нови епархии и за оглавяването на катедрите им както от руски, така и от африкански архиереи може да бъде поставен за разглеждане от Светия Синод. Ние не изключваме, че някои епископи на Александрийската Патриаршия ще заявят желание да преминат в лоното на Руската Православна Църква.

– Владико, как според Вас на създаването на екзархията може да реагира ръководството и духовенството на Александрийската Църква – нали тя се появява на нейна канонична територия?

– След антиканоничното, вероломно, единолично признаване на разколническата групировка «Православна църква на Украйна» от страна на Предстоятеля на Александрийската Православна Църква ние направихме голяма пауза, очаквайки от свещеноначалието на Александрийската Православна Църква осъзнаване на дълбочината, трагичността и непоправимостта на тази грешка, но това не се случи. Не беше свикан Синод, членовете на който биха могли да се изкажат за единоличното решение на Патриарх Теодор, като го подкрепят или не го приемат. Ние чакахме две години, повече, отколкото бе възможно. Сега вече въпросът за ръководството на Александрийската Църква престана да съществува за нас.

За реакцията на духовенството цифрите говорят сами. Сто и двама свещенослужители вече са се обърнали с молба да бъдат приети под омофора на Руската Православна Църква. Това е сериозен процент от общия брой клирици. Някои от тях очакват това още от 2019 г. Ние предполагаме, че количеството молби ще се увеличава.