/КРОСС/ Проф. Стефан Христов Стефанов (Брезински) е роден на 9 януари 1932 г. в гр. Златарица. Завършва специалността „Българска филология“ в Софийския университет през 1955 г. Възпитаник е на проф. Кирил Мирчев, проф. Любомир Андрейчин и проф. Стойко Стойков. От 1961 г. е редовен асистент в Катедрата по български език. Специализирал е във Варшавския университет и в Карловия университет в Прага.

През 1975 г. му е присъдено научното звание доцент, а от 1987 г. е професор. Бил е ръководител на Катедрата по български език във Факултета по славянски филологии. За заслугите си към езиковедската наука и академичната българистиката през 2015 г. проф. Брезински бе удостоен с Почетен знак на Софийския университет “Св. Климент Охридски“ със синя лента.

Научните интереси на проф. Брезински се характеризират с широта на темите и оригиналност на идеите. Той води лекции и семинари по синтаксис на съвременния български книжовен език, по фонетика, езикова култура, стилистика и др. С неговото име е свързано оформянето на особен дял на българската стилистика, който се занимава с проблемите на стила и езиковата култура в журналистическите текстове. Многобройните му публикации, които варират жанрово от езиковата бележка до монографията, нареждат проф. Брезински сред радетелите за благозвучна, чиста и правилна българска реч.

Проф. Брезински е известен сред студентите и колегите си със своята взискателност, ексцентричност и строгост обикалят и досега коридорите на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет, където той четеше лекции по българска стилистика. Името на проф. Брезински се свързва с медийната проблематика, защото той е автор на претърпялата няколко издания „Журналистическа стилистика“ (1976, 2001), както и на книги, занимаващи се с езиковата култура и книжовната норма, сред които „Езиковата култура, без която (не) можем“ (2004), „Трудният български език“ (2006), „Българската реч и писмо: Да говорим и пишем правилно“ (2012).

Неговият земен път бе извървян на 11 януари 2018 г.

За неговото достолепие като езиковед и личност Димитър Томов споделя:
"Стефан Брезински бе приемник на големи български езиковеди като професорите Александър Балан, Любомир Андрейчин, Беньо Цонев и Стефан Младенов. Самият той владееше до съвършенство българския синтаксис и подготви поколения студенти с много упоритост и взискателност. Не пишеше лесно добра оценка докато не се увереше, че студентът владее умело синтаксиса.

В години, когато много хора се стремяха към политическо удобство, той нито беше член на партия, нито имаше политическа обремененост. Стефан си запази достойно поведението без да е политически оцветен. Всички се отнасяха към него с изключителен респект.

Познавах го отблизо като преподавател и издател. Той имаше великолепно чувство за хумор, следеше отблизо процесите в българския език и литература. Четеше много и се радваше на всеки български талант - млад или стар."