/КРОСС/ Присаждането на сърце от прасе е постижение на науката, това не е експеримент, от 1980 г. се работи по този въпрос, каза проф. Генчо Начев - директор на болница „Света Екатерина“, в сутрешния блок „Тази сутрин“. Преди дни американец стана първият човек в света с присадено сърце от прасе. Дългосрочните ефекти от трансплантацията все още не са известни. В следващите пет години съм сигурен, че ще има присаждане и на биологично сърце от собствени стволови клетки, има вече създаден миокард, посочи професорът. 

Той коментира и новия план, който правителството представи вчера за справяне с пандемията. Основен критерии за въвеждане на ограничителни мерки става заетостта на интензивните легла.  Новият план е добър, защото цели да създаде по-добра организация за справяне с COVID епидемията, отбеляза проф. Генчо Начев.

Според него планът е съобразен с характеристиката на новия щам. „Омикрон“ е много по-заразен и засяга много  по-голям брой пациенти, но същевременно протича по-леко и много по-малка част от заразените се налага да влизат в болница, припомни проф. Начев. 

Факторът заболели на 100 000 вече не е толкова важен, по-важен е процентът на ангажираните легла в болниците и особено на интензивните. Ще се има предвид и броят на персонала, който е болен и карантиниран, защото леглото не лекува – необходим е персонал, който да извърши това, смята още той.

Ваксините бяха създадени за много кратко време и целта беше да се създаде щит срещу вируса. Никой не е казал, че тези ваксини предпазват от заразяване, но те помагат да се понесе заболяването много леко, каза проф. Генчо Начев.

От 120 души ваксинирани само трима са починали в „Света Екатерина“, а при неваксинираните е много повече, каза той. От 30 интензивни легла в болницата до тази сутрин били заети 27.

Според проф. Начев спирането на плановия прием в болниците ще създаде усложнения за тези болни, които не се приемат, защото се дава приоритет на COVID пациентите. Плановият прием е спрян, но тези които са с отложена спешност трябва да се лекуват, каза той.

Проф. Начев обясни, че синдромът след COVID-19 много често удря сърцето в три плана – получават се ритъмни нарушения, могат да се образуват микротромбози и да се стигне до инфаркт или директно засяга мускулните клетки, благодарение, на които се съкращава сърцето.