/КРОСС/ В цялото море от информации и коментари по повод на преговорите на Русия със САЩ и НАТО най ми е тъжно като българин за безпомощната позиция на Европейския съюз. „За Европа без Европа" - най-сполучливото заглавие на статия по темата.

Върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел, бил казал, че европейците са недоволни от факта, че Руската федерация и САЩ обсъждат въпроси за европейската сигурност без Европа. Оказва се, че Германия и Франция не показват никакво желание, а може би и възможности, да организират диалог „ЕС - Русия".

В същото време всичко, което може да се счита за някакъв „пробив" в разговорите между САЩ и Русия са все неща, които засягат Европа. Това се отнася и за разполагането на ракети на територията на Европа, и за мащаба и характера на военни учения на територията на Европа. А там, където няма никакъв напредък пак Европа е действащият терен - става дума за „отворените врати" за Украйна за членство в НАТО и за присъствието на НАТО в страните отпреди разширенията от 1997 г.

От цялата тази дипломатическа импотентност на ЕС за кой ли път става ясно, че този ЕС всъщност приема, защитава и се подчинява на интересите на САЩ.

Е има по принцип някакви немощни опити на европейски лидери да отправят дипломатичен поглед към Москва, но тяхната самотност и нерешителност само подчертава липсата на субектност на субекта Европейски съюз. Това е отнася и до Олаф Шолц, който бил искал лична среща с Путин, и до недомлъвките на Макрон, че искал да участва в процеса на помирение между Европа и Русия.

А България, къде сме ние, тази горда пълноправна членка и на Европейския съюз и на НАТО? Къде е този „лоялен член с достойнство" като България в общия пъзел или по-точно в общия „дяволски казан" на днешните разговори?

Мъчно ми е за България. Мъчно ми е и за българските изявени атлантици, които тъкмо набраха сили да викат силно, че ни трябва ядрено оръжие и май ще трябва да се откажат от тази патриотична идея. Пак по заповед на САЩ, разбира се!

Автор: Николай Малинов