87 години от рождението на Дамян Дамянов
Секция: КУЛТУРА
18 Януари 2022 13:45
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
87 години от рождението на Дамян Дамянов

/КРОСС/ Дамян Петров Дамянов е роден на 18 януари 1935 г. в Сливен.

През 1953 г. завършва гимназия в родния си град, а през 1961 г. завършва българска филология в Софийския университет.

През 60-те години работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.

За първи път публикува стихотворения през 1949 г. във в. „Сливенско дело“, а по-късно публикува поетични творби в централния литературен печат.

Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1998 г. получава наградата „Иван Вазов“ за цялостно литературно творчество.

През 1963 г. на руски език излиза книгата му „Пусть окно распахнется“ в превод на М. Кудинов. Отделни творби на поета са публикувани в литературни издания на руски, беларуски, украински, унгарски.

Негова съпруга е поетесата Надежда Захариева. Има двама синове и една дъщеря.

За него разказва в “Нашият ден“ съпругата и съратник на големия поет Надежда Захариева.

“Мнозинството от читателите, особено от читателките, обичат да четат главно любовната поезия на Дамян, защото там той е един от големите майстори. Но поезията не  е само майсторство, по-късно става майсторство, в началото е главно емоция.

Тъй като единственото оръжие, с което Дамян може да въстане срещу съдбата, са думите, всяка дума в неговите стихове, все едно на каква тема са посветени, е изпълнена с безкрайно много енергия, с енергията на духа му, който е бил затворен в едно мъничко тяло. Енергията и страстта, с която всичко е написано, вероятно е тайната на любовта на читателите.“

Животът на Дамян Дамянов

“Аз съм свидетелят, че животът му не беше лесен, но колкото огромна беше болката, която съдбата му беше подарила, толкова и дарбата, която му беше дадена. Той правеше стихотворения от всяко нещо покрай него.“