/КРОСС/  Събориха поредна къща в столицата, носеща духа на Стара София. За институциите всичко е чисто, за софиянци обаче е въпрос на бранене на историята на града, която носят подобни сгради.

За пореден път се случва подобен казус поради грешките и проблемите в цялата система за опазване на културното наследство – от процеса на изследване кои обекти са ценни и да бъдат обявени, до това да бъдат опазени, каза арх. Любо Георгиев от Сдружение за градски политики в „Денят започва“.

В София има над 1400 обекта недвижимо културно наследство. 800 от тях са само декларирани, което значи, че присъстват в списък и поради някаква причина са сложени в него. Но за много от обектите не са направени режимите и не са обявени. На практика не знаем защо и с какво са ценни, по какъв начин трябва да се опазят и какво може да се прави с тях. Само 600 от 1400-те обекта, имат обявен статут, изясни той.

Георгиев коментира, че има „голяма каша“ с документацията на обектите. Част от нея е в хартиен формат и това пречи за осмислянето кое е ценно, както за обществото, така и за специалистите. Невидимостта на данните спомагат да бъдат по-лесно манипулирани.

В Националния институт за недвижимо културно наследство работят специалисти, които вместо да се занимават с оценка, деклариране, вписване на режими и т.н., те отделят основното си време в папки, хиляди преписки, картончета поради архаичността на системата, съобщи той.

Архитектът допълни, че процесът трябва да е свързан с дигитализация на цялата информация, която се отнася за един обект. А за това са нужни пари.