Електролизерите ще поевтинеят сериозно още през настоящото десетилетие, подобно на соларните панели и вятърните турбини през изминалото, сочи доклад на организацията

/КРОСС/ На т.нар. зеления водород се гледа като на на един от ключовете за постигането на зеления преход. Особено в индустриите, при които електрификацията би била трудна, невъзможна или много скъпа. И макар вече да има инсталации, които произвеждат това гориво на бъдещето, то все още е доста скъпо. Една от причините е и в цената на електролизерите - инсталациите, чрез които молекулите на водата се разделят на водород и кислород чрез електроенергия. Това обаче съвсем скоро може да се промени, което ще промени и цялостната картина, става ясно от доклад на Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA). Според него са налице данни, които подсказват, че цената на електролизерите ще започне да спада с бързи темпове още в рамките на настоящото десетилетие. Като освен това поевтиняването ще бъде съизмеримо с наблюдаваното при соларните панели и вятърните турбини. Което също е от съществено значение за крайната цена на зеления водород, тъй като той се смята за такъв, когато за самата електролиза се използва електроенергия от възобновяеми, а не от конвенционални източници.

„Цената на електроенергията, произведена от фотоволтаични и вятърни централи намаля значително през последното десетилетие. Подобен спад се очаква и при електролизерите през следващото десетилетие, благодарение на големия брой проекти за зелен водород", пишат експертите на IRENA в своя доклад "Перспектива за световния енергиен преход 2022", предаде rechargenews.com.

Цената на соларните панели падна с 82% между 2010 и 2019 г., според доклада на IRENA за 2020 г. Там се посочва и че цената за изграждане на ветроенергийни паркове на сушава в рамките на същия период е намаляла с 39 на сто. От което следва, че поевтиняване в тези граници би следвало да се очаква и при електролизерите в рамките на настоящото десетилетие.

Нещо повече, според IRENA това поевтиняване е от съществено значение за борбата с климатичните промени и целта глобалното затопляне да бъде ограничено до 1.5 °C.

"Бързият спад в цената на електролизерите е жизненоважно, ако светът иска да постигне това. При това положение до 2030 г. светът трябва да може да произвежда по 100 млн. тона зелен водород годишно, а до 2050 г. това количество трябва да надхвърля 400 млн. тона", посочват от IRENA. Според анализаторите постигането на посочените нива на производство на зелен водород ще изискват ежегодното производство и въвеждане в експлоатация на 136 GW електролизатори още през настоящото десетилетие. Освен това 90% от които ще трябва да бъдат алкални електролизери, а останалите и 10 на сто с полимерна електролитна мембрана (PEM).

Според доклад на американската инвестиционна банка Jefferies от ноември м.г., годишното производство на електролизери в световен мащаб до 2030 г. ще достигне не повече от 47 GW, а в по-ранните години ще се движи между 30 и 40 GW. Затова, за да задоволят предстоящото огромно търсене на електролизери, страните по света трябва да си поставят цели за развитие на капацитета на електролизерите, да подкрепят веригите за доставки и да намалят инвестиционните разходи за производството и изграждането на тези инсталации. Всичко това изисква предоставянето на целево финансиране чрез грантови схеми и заеми, отбелязват от IRENA. Също така подчертават и че паралелно светът се нуждае от значително ускоряване на автоматизираното производство на електролизери и подобряване на ефективността на суровините, например чрез използването на рециклирани материали.

„Иновациите в технологията на електролизерите са от решаващо значение за интелигентната електрификация на секторите с крайно потребление на възобновяема енергия, за да се подобрят тяхната гъвкавост и ефективност, като същевременно се намалят разходите им", пише още в доклада на IRENA.

Според него реализацията на сценария за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса ще изисква между 2021 и 2030 г. ежегодни инвестиции от по 133 млрд. долара годишно в чист водород - включително електролизатори, суровини и инфраструктура за пренос и съхранение на зелен и синьо водород. А през следващите две декади - между 2031 и 2050 г., тези годишни инвестиции ще трябва да нараснат до 176 млрд. долара.