/КРОСС/ На 6 април през 2002 г. актрисата Славка Славова умира след инфаркт, който получава след представление в „Театър 199“.

Родена е в Берлин, където са работили родителите ѝ. Завършва Немското училище в гр. Бургас. Има висше музикално и театрално образование. Завършва Музикалната академия в София, в класа на проф. Люба Прокопова и проф. Панчо Владигеров, а Държавното висше театрално училище в София – в класа на проф. Кръстьо Мирски.

В театъра дебютира през 1947 г. с ролята на Агнес от „Училище за жени“ от Молиер.

Изиграла е десетки роли в Народния театър, Младежкия театър, „Театър 199“, „Сълза и смях“. Играла е в пиеси на Софокъл, Уилям Шекспир, Оскар Уайлд, Антон Чехов, Бертолт Брехт, Едуард Олби, Пейо Яворов, Валери Петров.

През 1957 г. се снима в киното в ролята на Станка Гърбушката във филма „Земя“ по Елин Пелин. Активно се занимава с озвучаване на филми, сериали и радио пиеси през кариерата си. Измежду сериалите, които е дублирала, е чешкият „Арабела“.

За актрисата разказва в “Нашият ден“ нейната внучката Карина Караньотова, която е и съставител на книгата за Славова:

“Моята баба беше изключително точен и педантичен човек, държеше много на семейството. Научи ме да обичам природата, да познавам билките, гъбите и върховете.

Беше работлива до болка, просто не спираше, самият факт, че почина вече на години след представление е показателен. Не си падаше особено по забавленията и в тях пак беше подредена.

Обичаше да пътува, но нямаше чак толкова много възможности, най-впечатляващата нейна екскурзия беше в Хималаите в Индия.“

Театърът

“Казвала ми е да не ставам актриса, че това е неблагодарна професия и след представлението всичко свършва. Театърът беше свещен за нея. Много държеше на правилната дикция. Да се учат ролите и да не се ходи неподготвен на репетиция. Дразнеше се на колегите, които не са достатъчно добре подготвени.“

Любима роля

“Много често говореше за “Двама на люлката“ с Гец, говореше и за “Пер Гюнт“. Разказвала ми е интересни случки от турнетата.“

“Съставих и издадох книгата, която тя сама беше започнала да пише. Тя не обичаше да се хвали и да разказва за себе си, затова и не успя да издаде книгата приживе. Мемоарите останаха неиздадени, аз ги събрах, след което направих интервюта с нейните близки колеги и така направих книгата.“