/КРОСС/ Колко трудно е да бъдеш кукловод и да анимираш децата в днешно време? Куклите не са нейна мечта, дори се случва да излиза, плачейки, от театъра в детството си, готвейки се за кандидатстване в НАТФИЗ, и е твърдо решена, че ще учи актьорско майсторство за драматичен театър.

Преди няколко години куклената актриса Юлия Коларова решава да прави стендъп комедия с кукли, изработени от колежката ѝ Елена Цонкова. Идеята да излезе с подобни герои на сцената е увлечението ѝ по Мъпет шоу.

Актрисата Юлия Коларова е главен герой в “Нашият ден“:

“Баба ме записа още в първи клас в Детски литературен театър в Двореца на пионерите и всяка събота и неделя ходех там. Това продължи до ХI клас. После кандидатствах в НАТФИЗ, приеха ме кукли, след което една куклена режисьорка ми подаде ръка и ме включи в представление. Тогава за първи път усетих куклата и кукления театър. Хванах се за нея и тя ме поведе. Тайната на един добър кукловод е любопитство, желание, игра и любов. Да се забавляваш от това, което правиш.“

Детските предавания и детското внимание

“Обичам да общувам с децата по време на представление. Това е сложна задача, защото можеш да ги изпуснеш и те да започнат да те водят.

За мен си струва да се правят всякакви заснети продукти, свързани с деца, особено на български език. Преведените неща също са страхотни и децата имат нужда да ги гледат, но когато е български продуктът е по-качествен и с отношение към нашата действителност.

Да се прави заснет продукт за телевизия е доста по-трудно, изисква повече време, за да се снима от различна гледна точка. При представлението трудността са тези 30 дни, в които са репетициите, след което става с лекота.

Не ми харесва това, което се случва в момента в света на възрастните. Всичко е много объркано, залива ни прекалено много информация. За мен двигателят на живота е любовта и се надявам хората да подхождат с повече любов към децата си.“

Театър "Арт Ленд"

“Ще пътуваме в малки населени места, за да играем представления. Сега ще сме с "Магазинче за ноти". Предстоят ни представления в Зверино, Челопек и Чипровци. При първото ни участие след пандемията децата бяха зажаднели и ни чакаха.“