/КРОСС/  "Вече е станала класическа фразата, че ако един реставратор си е свършил работата, той остава невидим за публиката. Нашият труд не е свързан със създаването на ново произведение, а с обгрижването на вече създадени такива и то с цел да бъде съхранена тяхната културна стойност – както за нашето така и за идните поколения" – казва доц. Стефан Белишки, ръководител на катедра "Реставрация" в Националната художествена академия.

"Народният музей и Българският археологически институт са люлката на археологическата реставрация в България и историята на тази професия има повече от стогодишна давност – казва доц. Христо Попов, директор на Археологическият институт с музей към БАН – Последните 30 години обаче имаше свиване на експертния състав и лека - полека едно по-старо поколение се загуби. Модерната българска действителност не налага усещането, че занимаването с наука и култура е нещо престижно, заслужаващо си , от което човек може да живее достойно" – добавя той.

По данни на ЮНЕСКО България е на трето място в Европа, след Италия и Гърция, в областта на културно-историческото наследство. Големият въпрос е обучението и задържането на специалистите у нас. Как работят те, как се подготвят, кои са големите грешки, с какви фалшификати се сблъскват и каква е допустимата съвременна намеса във възстановяването и запазването на един артефакт или археологически паметник – затова в "Какво се случва" говорят доц. Стефан Белишки, доц. Христо Попов, гл. асистент Петя Пенкова и гл. асистент Китан Китанов. Повдига се завесата и към работата на една от най-големите лаборатории за реставрация и консервация у нас – тази към Националния археологически музей, която скоро откри ново ателие.