/КРОСС/ "Ще се бием в космоса. Ще се бием от космоса и сме готови да се бием в космоса", заявява през 1996 г. Джоузеф У. Аши, бивш върховен главнокомандващ на Северноамериканското командване за аерокосмическа отбрана.

За по-малко от три десетилетия оттогава се случиха създаването на Космическите сили на САЩ, тестването на противосателитни оръжия от големите космически нации и бързото развитие на оръжия, които могат да отклоняват и унищожават космически обекти.

Нищо чудно, че има много опасения относно възможността за война в космоса. Но вярата в неизбежността космосът да се превърне в следващото голямо бойно поле крие риск това наистина да стане, както пише експертът по космическо право Стивън Фрийланд, „самоизпълняващо се пророчество, ако не се упражни внимание и сдържаност“.

Ето защо фактът, че на 18 април вицепрезидентът на САЩ Камала Харис ангажира Съединените щати да „не провеждат разрушителни тестове на противосателитни ракети с директно издигане“, се определя като "удовлетворяващ" от Куан-Вей Чен (Kuan-Wei Chen), изпълнителен директор на Центъра за изследвания в областта на въздушното и космическото право, Университет Макгил, който представя аргументите си в статия на The Conversation.

Правно действие

Контекстът около изявлението на Харис, която също председателства Националния съвет по космоса, предполага, че това е нещо повече от политически ангажимент. Декларацията е изразена с "ясни и конкретни термини". То бе предшествано и от твърденията, че САЩ „ще дават пример“ и „ще бъдат лидер, за да установяват, насърчават и демонстрират норми за отговорно и мирно използване на космическото пространство“.

Съгласно международното право „декларации, направени публично и изразяващи воля за обвързване“ могат да създадат правни задължения. В този случай САЩ прдставят едностранна декларация, която има както огромно политическо въздействие, така и правен ефект.

Декларацията на САЩ трябва да се чете в светлината на продължаващия многостранен обмен на мнения за намаляване на космическите заплахи чрез норми, правила и принципи на отговорно поведение и предстоящата отворена работна група за намаляване на космическите заплахи. Ще бъде интересно да се види дали други страни ще се присъединят към САЩ с подобни декларации.

Новаторска, но не безпрецедентна

В продължение на десетилетия страните изразяват загриженост от надпревара във въоръжаването в космоса и подчертават, че поставянето на оръжия в космоса би представлявало „сериозна опасност за международния мир и сигурност“.

В началото на 80-те години тогавашният генерален секретар на Съветския съюз Юрий Андропов обявява, че Москва няма да бъде „първата, която пуска в космоса какъвто и да е вид противосателитно оръжие“. Андропов издава „мораториум върху подобни изстрелвания за целия период, през който други страни, включително САЩ, ще се въздържат от разполагане в космоса на противосателитни системи от всякакъв вид“.

От 2014 г. по-голямата част от страните гласуват в подкрепа на резолюция на Общото събрание на ООН, която поддържа политическия им ангажимент да не бъдат първите, които поставят оръжия в космоса.

Въпреки това през годините бяха проведени няколко теста на противосателитни ракети, последно от Русия в края на 2021 г. Твърди се, че безсмисленото създаване на отломки чрез тези тестове значително „повишава риска за устойчивостта и стабилността на космическото пространство и човешките космически полети."

Езикът има значение

Въпреки че последната декларация на САЩ е обнадеждаваща, ангажиментът е все пак само за провеждането на тестове на противосателитни ракети от Земята. Нищо не подсказва, че САЩ също са се ангажирали да не използват ракети с недиректно излитане и няма нищо за тестването или използването на оръжия в космоса или оръжия от космоса.

Съществува и тревожно мълчание относно въздържането от други методи за деактивиране, разрушаване или унищожаване на космически обекти, например чрез електромагнитни или кибер средства.

Предложеният Договор за предотвратяване на поставянето на оръжия в космическото пространство има за цел да забрани поставянето на каквито и да е оръжия в космическото пространство и да забрани заплахата или използването на сила срещу космически обекти, но срещу него САЩ и други страни се противопоставят.

Мир в космоса

От основни функции като глобални комуникации, позициониране и навигация до наблюдение на променящите се метеорологични модели и облекчаване на недостига на храна и вода, космическите приложения са неразделна част от съвременния живот. Последиците от разрушаването или унищожаването дори на част от космическата инфраструктура, която е толкова важна за цивилните, промишлеността и военните, са невъобразими.

Поставянето или използването на оръжия в космическото пространство би увеличило вероятността от конфликт. Въоръжаването в космическото пространство не е неизбежно — по-скоро „това е избор“.

Международното космическо право поставя ограничения върху тестването и използването на противосателитни оръжия и нарушаването на радиочестотните сигнали. Законът също така ограничава други начини за причиняване на нежелана намеса в космическите операции на други държави.

Обнадеждаващо е да се отбележи, че в същия ден с ангажимента на вицепрезидента, Белият дом в своето прессъобщение обяви, че „конфликтът в космоса не е неизбежен“.

Полза на всички

Космосът е глобално общо достояние, „достъпно за използване от всички“. Съгласно Договора за космоса от 1967 г. , космосът трябва да се изследва и използва „за мирни цели“ и „в полза и в интерес на всички страни“.

Едностранната декларация на САЩ дава възможност да се работи за предотвратяване на разпространението на конфликта в космоса. То също така стимулира и други държави да потвърдят отново своя ангажимент да изследват и използват космоса по безопасен, отговорен и устойчив начин.

Източник: НаукаOFFNews