/КРОСС/ Още по-абсурдното е, че се намират и българи, които са готови с радост да обслужат каузата на Скопие под натиска на Вашингтон и Брюксел Според някои анализатори "Продъл­жаваме промяната" проявила висока коалиционна кул­тура, измис­ляйки такова решение за помощта за Украйна, което да задоволи неп­римиримите по въп­роса БСП и ДБ.

Вярно е, че в резул­тат на фор­мулиров­ката, че ще предос­тавим воен­нотех­ническа помощ, т. е. няма да пращаме оръжия, а само ще извър­ш­ваме ремон­тни дей­ности, коалицията оцеля. Само че ПП много ще сбърка, ако реши, че подобен "маньовър", както се изразяваше другарят Тодор Жив­ков, може да проработи и в други, значително по-сложни ситуации. Такъв ход може и да се оказа печеливш по казуса "Украйна", но със сигур­ност ще бъде губещ при казуса "бъл­гар­с­кото вето над Скопие".

Както сочат всички социологически проуч­вания, огром­ното мнозин­с­тво от бъл­гар­с­ките граж­дани са срещу падането на ветото. Изс­лед­ване на "Галъп", пуб­ликувано през април, показа, че през пос­лед­ните две години броят на хората, категорично нежелаещи ветото да пада, се е увеличил с десет пун­кта и вече е близо 70%. Логично е тези хора да бъдат изк­лючително гневни, ако това вето падне. И вече в този случай никакви витиевати фор­мулировки, гар­нирани обилно с евро-атлантическа риторика, няма да спасят положението.

Вярно, премиерът Пет­ков пос­тоянно отрича, че е давал някакви обещания по темата на Брюк­сел и Вашин­г­тон. Обаче, първо, той и за други неща категорично отричаше, пък те после се оказаха верни. И второ, нашите македон­ски приятели не спират да говорят дори за някакви под­гот­вени вече документи, които били пред под­пис­ване. От жиз­нерадос­т­ното им говорене по темата на нас ни става пределно ясно, че въп­рос­ните документи едва ли ще съдър­жат нещо добро за Бъл­гария. И още нещо важно има. Румен Радев онзи ден каза нещо, което ние отдавна си знаем, но съв­сем друго е, когато официално го заявява президен­тът на репуб­ликата. Натис­кът върху Бъл­гария да свали ветото е огромен, каза той.

Едва ли някой в Бъл­гария се съм­нява в това. Почти всеки ден тук идват разни високопос­тавени брюк­сел­ски чинов­ници, които ни обяс­няват как тряб­вало да се под­чиним на нареж­дането по темата. Наис­тина наб­людаваме една абсур­дна ситуация. Големите начал­ници се дър­жат с нас така, все едно ние сме кан­дидати за член на ЕС, а не РСМ. Скопие не изпъл­нява базисни условия за член­с­тво в този съюз, а претен­циите са към нас. В крайна сметка нещата, на които дър­жим, са повече от естес­т­вени. Искаме да се уважават правата на бъл­гарите в РСМ, да се премах­нат фал­шификациите от учеб­ниците им и да спрат да крадат историята ни. Извинете, ама Гър­ция поиска съседите ни да си сменят името, за да ги пусне в НАТО. За по-голяма отс­тъпка от тази не мога да се сетя.

В срав­нение със смяната на името на дър­жавата корек­цията на няколко учеб­ника със сигур­ност не пред­с­тав­лява никакъв проб­лем. Обаче Скопие не иска да нап­рави това. Защо? Ами защото смята, вероятно не без основание, че цялата работа ще бъде свър­шена от Брюк­сел, който ще окаже натиск върху Бъл­гария и ние ще клек­нем. И може би са прави да мис­лят, че ще отс­тъпим пред този натиск, като гледам поведението на някои наши високопос­тавени политици. А още по-абсурдното е, че се намират и бъл­гари, които са готови с радост да обс­лужат каузата на Скопие.

Даже и разни организации взеха да съз­дават напос­ледък. Интерес­ното е, че сред тези лица почти няма историци и езиковеди. Но пък е силно присъс­т­вието на гран­тови анализатори. На хора, които осигуряват препитанието си основно с работа по проекти на чуж­дес­т­ранни НПО.

Раз­бира се, срамна работа няма, но изг­лежда твърде странно да осигуряваш материал­ното си благополучие, работейки срещу интересите на родината си. Бъл­гар­с­кият национален интерес изис­ква да защитаваме правата на сънарод­ниците ни зад граница и да не допус­каме фал­шификации на историчес­ката истина. А призивите да мах­нем ветото, пък после ще му мис­лим, са насочени именно срещу тези много важни задачи.

Македон­с­кият политически елит сега се държи така, все едно от него зависи всичко, а ако нап­равим глупостта да свалим ветото, с тези хора изобщо няма да може да се говори. Силно се надявам, че онези пар­тии в управ­ляващата коалиция, които много искат да падане на ветото, в крайна сметка да осъз­наят, че едно отс­тъп­ление пред претен­циите на Скопие ще има тежки пос­ледици за соб­с­т­веното им политическо бъдеще. Номерът с Украйна просто няма как да мине с РСМ.

Коментатр на Петър Вол­гин, БНР