/КРОСС/ Това беше темата на поредната среща на EMI Media Club на 13 май 2022 г. Експертите от Института подчертаха, че когато се говори за сектор „Енергетика" в България обикновено се разбира „Електроенергетика", а когато се говори за енергиен преход, вече традиционно темата се изчерпва с ВЕИ, енергийна ефективност и отказ от изкопаеми горива. Същевременно недостатъчно внимание се обръща на електроенергийната мрежа, която едновременно трябва да се справи с променящо се потребление - в резултат на мерки за енергийна ефективност или електрификация на различни процеси - и с променящо се производство - нарастващ дял на ВЕИ и тяхната непостоянна генерация.

Реализирането на зеления преход е в пряка зависимост от способността на мрежата да „приема" новите пазарни участници - да ги планира, присъединява, управлява и диспечира, и то на фона на поддържане на високи нива на сигурност на електроснабдяването за всички клиенти. Нещо повече, всичко това трябва да се случва посредством остаряла, физически и технологично, инфраструктура - едва около 1/3 от мрежата на ниско напрежение в страните от Европейския съюз е на възраст под 20 г., а близо 1/3 е на възраст над 40 г.

Според оценки на Евроелектрик, на европейско ниво са необходими нови инвестиции в размер на между 375 и 425 млрд. евро до 2030 г., което е с 50-70% по-висок темп в сравнение с инвестициите в мрежа до 2019 г. „Инвестициите в мрежата са спешно необходими за енергийния преход и притежават огромен потенциал за създаване на работни места. (...) Призоваваме политиците да подобрят инвестиционните рамки и тарифния дизайн, да улеснят достъпа до фондове на ЕС и да ускорят процесите по издаване на разрешителни", призовава генералният секретар на Евроелектрик Кристиан Рубин.

Традиционно в България инвестициите в мрежова инфраструктура се финансират почти изцяло през регулираните цени за мрежови услуги. През 2021 г. средната цена за предоставяне на мрежови услуги на високо, средно и ниско напрежение в България е с 10% под нивото си от 2011 г. и представлява около 35% от средната цена за ЕС. В същия период средната цена в ЕС се увеличава с 10%. Това се случва на фона на бум при ВЕИ инвестициите в България през 2012 г., като 50% от ВяЕЦ и 75% от ФЕЦ са присъединени към разпределителните мрежи, на средно напрежение.

В периода 2011-2021 г. в България са въведени в експлоатация нови 221 МВт ВяЕЦ и 1166 МВт ФЕЦ, а прогнозата на Електроенергийния системен оператор и наскоро приетия План за възстановяване и устойчивост, за периода 2022-2030 г. е те да се увеличат с допълнителни 759 МВт ВяЕЦ (3,4 пъти) и 2894 МВт ФЕЦ (2,5 пъти). Това означава и изисква и скок на необходимите нови инвестиции в мрежова инфраструктура, която да осигури безпроблемно, навременно и надеждно присъединяване и управление на новите мощности, без това да влияе на качеството на услугата за потребителите.

Сходни планове за развитие на ВЕИ мощностите има и в Гърция и Румъния, но за разлика от България, тези планове включват и анализи за съпътстващото развитие на мрежата, необходимото финансиране, както и източниците на това финансиране. И в двете страни предвидените нови инвестиции в мрежите са на стойност, която е близка до предвидените инвестиции в нови въозобновяеми мощности, т.е. за всяко едно евро, инвестирано в нови мощности, се предвижда още около едно евро за инвестиции в мрежови услуги. Като основен източник на финансиране е предвидена Многогодишната финансова рамка за 2021-2027 г. и по-конкретно - Европейският фонд за регионално развитие, Кохезионният фонд и Европейският социален фонд, както и други източници, като например приходите от продажба на квоти за въглеродни емисии.

За сравнение, Интегрираният национален план в областта на енергетиката и климата 2020-2030 на България споменава, че ще са необходими нови инвестиции в мрежови услуги, но нито прави оценка за техния размер, нито за източниците на финансиране. Планът за възстановяване и устойчивост предвижда единствено инвестиции в мрежата на високо напрежение, с което се цели увеличаване на капацитета за присъединяване на нови ВЕИ при положение, че основната част от съществуващите ВЕИ мощности са присъединени към мрежите на средно напрежение. Имайки предвид този опит, както и прогнозите на европейско ниво за присъединяване на нови мощности към мрежи на средно напрежение - около 50% от всички нови мощности и около 70% от новите ВЕИ мощности - би следвало фокусът на подобни инвестиционни проекти да е именно към тези мрежи.

Предвид очакваното бъдещо развитие на енергийния сектор, плановете за увеличаване на дела на ВЕИ и навлизането на нови типове пазарни участници и на фона на ангажименти за осигуряване на надеждни и качествени услуги за потребителите, необходимостта от нови инвестиции в мрежови услуги ще се увеличава. Един вариант е да се запази сегашният модел на финансирането им - през регулираните цени, но това би означавало шоковото им увеличаване. Другият вариант, по примера на съседни страни, е да се осигури допълнително грантово финансиране, което да намали ценовия натиск върху потребителите, което е особено важно в настоящите условия на високи борсови цени на електрическата енергия. Алтернативата е инвестициите да се задържат на незадоволително ниско ниво, което изкуствено ще създаде тесни места в процеса на енергиен преход и конкретно - ограничен капацитет за присъединяване на нови ВЕИ мощности. Подобни проблеми се наблюдават в много страни в ЕС, а във Великобритания нови инвеститори с интерес да изградят ВЕИ мощности получават възможност за присъединяване към мрежата най-рано през 2027-2030 г.

Сходните проблеми изискват и вероятно ще доведат до синхронизиран подход и механизми и възможности за подкрепа на инвестициите в мрежи на ниво ЕС, но отговорността за планирането и използването на подобни средства ще остане задължение на националните власти. Дори и в момента има достатъчно финансови механизми, примерът на Гърция и Румъния е красноречив, но на национално ниво продължава да липсва ясен и систематичен подход към този проблем. Необходимо е:

дефиниране на проблема - включително да се идентифицират тесните места при присъединяването на ВЕИ мощности към мрежата;
изготвяне на прогноза на необходимите инвестиции за разрешаването му;
изготвяне на времева рамка до края на 2030 г., която да се актуализира например на всеки две години;
определяне на източниците на финансиране - ценови, целеви фондове, като Фонд „Сигурност на електроенергийната система", бюджетни средства, извънбюджетни средства, международни фондове и др.;
превръщането на всичко това в задача за изпълнение в рамките на регулаторните периоди за компаниите.
Вместо това, управляващите бързат да сложат каруцата пред коня, като скъсяват срокове за присъединяване на нови ВЕИ проекти към мрежата или въвеждат уведомителен режим за присъединяване, без да се интересуват дали има технически и финансови възможности за това. Това им позволява да „отметнат" пореден политически ангажимент - намаляване на административната тежест при присъединяване на нови ВЕИ мощности - което ще остане само на хартия, тъй като не засяга първопричината на проблема - недостатъчно ниво на регулаторно признати инвестиции и липса на други източници на финансиране за мрежовите компании. Крайният резултат е напрежение между инвеститори в нови ВЕИ мощности и мрежови компании и по-лошо - допълнителни пречки пред постигането на целите на енергийния преход.