/КРОСС/ През 2021 г. разликата между смъртността и раждаемостта на национално ниво е -90,3 хиляди души, на фона на - 65,7 хиляди души през 2020 г. и по -46 хиляди души в периода между 2017 и 2019 г. С други думи, пандемията (и нейните вторични ефекти - претоварването на здравната система, например) е довела до почти двукратно влошаване на номиналния естествен прираст.

Най-големият регистриран спад на населението в резултат на естествени процеси е в София - с 8,8 хиляди души, следвана от Пловдив (спад с 2,7 хиляди души), Варна (2,4 хиляди), Русе (2,2 хиляди) и Стара Загора (1,8 хиляди души). Прави впечатление, че при столицата се наблюдава най-бързото влошаване между 2020 и 2021 г., а негативният естествен прираст е почти четворно по-висок в сравнение с 2017 г.

Обяснението за тези много големи разлики в рамките на няколко години може да се търси почти изключително в свръхсмъртността - превишението над средносрочните средни стойности - в пандемичния период. Докато от 2017 до 2019 г. в София броят на умиранията е относително стабилен - 15,4-15,6 хиляди годишно - то през 2020 г. той достига 17,7 хиляди души, а през 2021 - 21,9 хиляди.

Извънредната смъртност в Пловдив и Варна е приблизително по 2 хиляди души, в Русе, Бургас и Стара Загора - около хиляда. Същевременно броят на ражданията остава почти непроменен, или дори леко спада в повечето големи общини, които предопределят стойностите на демографските показатели на национално ниво. Това анализират още експертите от Института.

Отнесен спрямо населението на общините през 2021 г., естественият прираст варира от -65‰ в Ковачевци до -0,7‰ в Твърдица; за разлика от предишни години обаче в нито една община той не е положителен. Броят на общините, където коефициентът на естествен прираст е паднал под -20‰ вече достига 107, на фона на 36 пет години по-рано. Сред големите общини относително благоприятна стойност има показателят в столицата (-6,7‰), Варна (-7,2‰), Пловдив (-7,9‰) и Бургас (-8‰), но при тях се наблюдава неколкократно влошаване спрямо периода преди пандемията.

Докато ефектът на COVID кризата върху миграционните процеси се оказа изолиран само през 2020 г., то въздействието й върху естественото движение на населението е дори по-сериозно през втората пандемична година, най-вече по линия на завишената смъртност. Това носи със себе си обаче конкретни икономически последствия. Дори и преди пандемията България имаше подчертано негативни демографски тенденции и едно от най-бързо застаряващите населения в Европа.

Демографските данни за 2021 г. обаче ясно демонстрират, че временното обръщане на миграцията и връщането на българи от чужбина по никакъв начин не е било достатъчно, за да смекчи ефекта на допълнителната смъртност. Пълната и реална оценка ще получим с публикуването на резултатите от преброяването наесен, но предварителните данни разкриват още по-голям спад на населението и свиване на работната сила. Потенциалните въздействия - както пред новите инвестициите и разширяването на вече работещите предприятия, така и пред социалната система - са предизвикателство, което ще трябва да се посрещне много по-скоро, отколкото сочеха данните преди пандемията, заключват от ИПИ.