/КРОСС/ Събитията в Украйна, частичните локдауни, прекъсването на логистичните вериги са само фактори, които допринасят за отпушването на процесите, но напрежението е натрупано много отдавна, още през 2014 г. То е неминуемо. Това каза икономистът доц. Григор Сарийски в предаването „Събуди се" по Нова телевизия.

Той цитира една икономическа теория, според която, ако производството на първична енергия изостава от производството на пари, то рано или късно парите се обезценяват. Тези процеси са експлозивни. При съпоставка за периода межди 2014 и 2019 г. се оказва, че енергията се е увеличила с около 15%, докато паричната маса се увеличава от 60 на 102 милиарда. Производителността по никакъв начин не може да компенсира тази разлика, заяви Сарийски.

По думите му намаляването на ДДС не е антикризисна, а прокризисна мярка. „Все пак държавата трябва да вземе тези пари от някъде. Те ще дойдат от други данъци или ще се ограничат разходите, т.е. стандартът на живот. Ние по един или друг начин ще го платим това намалено ДДС, но просто няма да бъде през цената на парното, а през някакви други разходи", заяви икономистът.

Един от структурните проблеми на българската икономика е господстващото положение на големи компании на пазара на горива, посочи Сарийски.

Очакванията му за инфлация на годишна база са за около 17 до 20%. „Пикът ще бъде доста по-нагоре - над 20%. Просто за това нещо има фактори", заяви той.

Според икономиста Георги Ангелов са необходими известни усилия от страна на държавата, за да може да се намали цената на парното поне до едноцифрено число. „Ако се намали ДДС върху парното от 20 на 9%, то ще поевтинее доста. Или с по-голямо сваляне на ДДС, или с пренасочване, както беше компенсацията за тока на бизнеса. В момента имаме много индустрии, които печелят от тази ситуация. Енергетиката прави невероятен износ на едни високи цени. Бюджетът има повече ресурси и може да го използва, вече решение е как ще се насочи", посочи той.

Според Ангелов трябва да се върви към повишение на доходите, отколкото прилагане на откъслечни мерки. „Мисля, че с едно намаление на данъчно-осигурителното бреме могат да се стимулират работодателите да вдигнат заплатите повече", предложи икономистът.