Ангел Джамбазки внесе в НС искането на ВМРО за корекции по френския проект за РС Македония
Секция: ПОЛИТИКА
23 Юни 2022 18:45
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Ангел Джамбазки внесе в НС искането на ВМРО за корекции по френския проект за РС Македония

/КРОСС/ Днес всички депутати в Народното събрание получиха искането на ВМРО, което следва да бъде добавено към т.нар. предложение на Френското председателство по темата Македония. В него ясно са очертани всички видове гаранции, които страната ни трябва да получи в различните документи, за да защити България своя национален интерес. Не трябва и не може да бъде подкрепян протокол, в който няма гаранции за правата на българите в Република Северна Македония, се казва в публикация в страницата на българския представител в ЕП и съпредседател на ВМРО Ангел Джамбазки.

Искането е изпратено до всички парламентарно представени партии в 47-ото НС, съобщиха от пресцентъра на ВМРО.

Съпредседателите на ВМРО Ангел Джамбазки и Александър Сиди заедно с младежи и симпатизанти на ВМРО посетиха адреса, на който живее министър-председателят Кирил Петков във вторник сутринта, за да говорят с него именно за тези важни въпроси, които никой от кабинета и от депутатите не обсъжда. Тогава премиерът беше позорно изнесен през задния вход на кооперацията от НСО без да се види с чакащите го пред дома му граждани. Снощи акцията беше пренесена пред дома на председателя на ГЕРБ Бойко Борисов, който доста изненадващо смени позицията на партията си и каза, че ще подкрепи френската чернова, без да даде отговор кой реално ще гарантира българския интерес в преговорния процес.

В момента симпатизанти на ВМРО се събират при северния вход на парламента, докато вътре тече дебат в Комисията по външна политика, на която ще присъства в качеството си на евродепутат Ангел Джамбазки.

„ДО ПГ „ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА“

ДО ПГ „ГЕРБ-СДС“

ДО ПГ „ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ“

ДО ПГ „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“

ДО ПГ „ИМА ТАКЪВ НАРОД“

ДО ПГ „ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“

ДО ПГ „ВЪЗРАЖДАНЕ“

ДО НЕЧЛЕНУВАЩИ В ПГ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Френското предложение ще бъде съпътствано от двустранен протокол между Република България и Република Северна Македония, който задължително трябва да отрази Договора от 2017 г. и Рамковата позиция от 2019 г. В него ангажиментите от двете страни би следвало да се разпишат максимално детайлно и изчерпателно, за да няма опасения, че впоследствие ще се добавят нови условия.

Добър е подходът да се диференцират:

І. „Действия, които да бъдат предприети преди първата Междуправителствена конференция на ЕС и Република Северна Македония“, включващи теми като:

Говор на омраза;

Реабилитация на жертвите на репресии на комунистически режим;

Историята.

1.      Мерки след провеждане на първа Междуправителствена конференция

Частта „История“ е твърде фрагментарна и си струва да бъде значително обогатена.

Към направеното от Френското председателство предложение, относно преговорната рамка за Република Северна Македония, трябва да бъдат разписани ясно следните неща:

Съветът на ЕС е институцията, която одобрява решенията и напредъка на Република Северна Македония по предвидената преговорна рамка;

Решението за затваряне и отваряне на нови глави да се взима с единодушие;

Поддържането на добросъседски отношения и в частност - изпълнението на двустранните Договори с държави членки на ЕС (България и Гърция), са интегрална част от приложимите условия и ще се оценяват в рамките на преговорна глава 35;

Глава 35 следва да бъде сред първите открити и последните закрити преговорни глави, за да бъде изпълнението на произтичащите условия, проследявано с най-голяма продължителност в рамките на процеса на присъединяване към ЕС;

Текстът на каквото и да е бъдещо споразумение би трябвало да се прецизира допълнително, що се отнася до българските граждани в Република Северна Македония, които не са малцинство, а държавнотворна общност. Редно би било да се подчертае, че малцинствени проблеми между двете страни няма, както няма и реципрочни малцинства – нито българско в Република Северна Македония, нито македонско в Република България. Става дума за една част от българския народ, която по силата на определени исторически обстоятелства е останала да живее в друга държава“, се посочва в позицията на ВМРО.

„Всякакви действия, които се свързват с опити за подкрепа и насърчаване на претенции за признаване на т.нар. „македонско малцинство“ в България, включително в международни организации като Съвета на Европа и многостранни формати, да се считат за нарушаване на чл. 11 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г.;

Всякаква форма на „говор на омраза“ по отношение на България и на гражданите на Република Северна Македония с българско самосъзнание, включително в медии, надписи на паметници, паметни плочи и др. да бъдат третирани с цялата строгост на закона, като подстрекаване към насилие;

Да бъдат организирани общи действия за издирването, възстановяването и опазването на българското културно-историческо наследство, както и българските военни паметници и гробища на територията на Република Северна Македония в духа на европейските ценности;

Постигане на конкретни резултати в работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси, верифицирани от Съвместна междуправителствена комисия, относно периода от общата ни история до 1944 г., в т.ч. постигане на договореност относно дейността на учениците на Светите братя Кирил и Методий, цар Самуил и неговите наследници, както и ролята и значението на дейците на ВМОРО-ВМРО и Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание;

Създаване в рамките на общата историческа комисия на обща комисия за ревизия на учебниците по история, по примера на Немско-Френската и Немско-Полската комисии след ВСВ, която да има за цел да ревизира спорните точки в историческия разказ, като се обърне специално внимание на езика на омразата срещу България“, се казва още в позицията на партията.

„Одобряване на времева рамка за работата на комисиите, както и отчетен механизъм за постигнатия напредък.

В рамките на 4 години да бъдат преразгледани и одобрени нови учебни програми и учебници, които да се основават на постигнатите,  така че да бъде гарантирано представянето на приетите договорености на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси;

Договаряне на конкретни дати за общо отбелязване на събитията и личностите, по които е постигната договореност;

При отбелязване на събития и личности, по които е постигната договореност, политическите фигури, представителите на държавни институции в Република Северна Македония, както и на медиите, финансирани от държавния бюджет, да базират своите официални изявления и коментари на договорените от Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси текстове;

Република Северна Македония еднозначно и категорично да осъди авторитарния, човеконенавистен комунистически режим на бивша Югославия. Това е условие за скъсване с авторитарното минало и белег за принадлежност към европейското семейство. Всяка друга държава от бившия Източен блок е направила тази стъпка и Република Северна Македония не бива да е изключение;

По отношение на езика, да се използва фразата „официален език на Република Северна Македония“. При абсолютна необходимост от използване на термина „македонски език“ в документи и позиции на ЕС, със звездичка под линия следва да се пояснява всеки път - „съгласно конституцията на Република Северна Македония“.

С тази утвърдена и общоприета в двустранните и многостранните документи формула се проявява уважение към езиковата норма на Република Северна Македония в нейното правно качество, произтичащо от конституцията на страната.

Следва да е ясно, че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите наречия в някогашната югославска република след кодифицирането им след 1944 г. Никой документ/изявление в процеса на присъединяване/ не може да се разглежда като признание от българска страна на съществуването на т.нар. „македонски език“, отделен от българския.

За да бъде спазен духът на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония, както и за да получи широка подкрепа от  българското общество, е необходимо Двустранният протокол да бъде допълнен със следните елементи, изрично изведени като приоритетни в досегашната Рамкова позиция на България:

Преди свикване на Първа междуправителствена конференция за Република Северна Македония да бъде постигнат компромисен исторически прочит, решение за общо честване и изготвяне на примерен текст за учебниците, както и на урок-образец за учениците относно личността на Гоце Делчев.

Преди свикване на Втора междуправителствена конференция да бъдат постигнати компромисни исторически прочити, решение за общи чествания и изготвяне ма примерни текстове за учебниците и на уроци-образци за учениците относно Илинденското въстание и ВМОРО/ВМРО“, заявяват в своята позиция ВМРО.