Излезе от печат дългоочакваната нова стихосбирка на Петя Цонева
Секция: КУЛТУРА
19 Юли 2022 14:03
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Излезе от печат дългоочакваната нова стихосбирка на Петя Цонева

/КРОСС/ Излезе от печат дългоочакваната нова стихосбирка на Петя Цонева, която носи името „Спасителна песен“. Книгата е под редакцията на поетесата Камелия Кондова, художник на корицата е Денислав Меразчиев, а издател е „Бибилотека България“. 

Петя Цонева е родена в Габрово. Завършва специалностите Приложна лингвистика (с английски и френски език), Конферентен превод и Британистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където работи като преподавател. Там тя защитава докторантура и доцентура в областта на английската литература, като през 2018 г. издателство „Кеймбридж Сколарс“ публикува англоезичната ѝ монография „Договаряне на граници в творчеството на четирима съвременни писатели-мигранти от Близкия Изток“. Има три издадени стихосбирки – „С крило на земята“ (2010 г.), „Дори да няма врата“ (2019 г.) и „Белият час“ (2021 г.), удостоена с наградата „Дамян Дамянов“. Публикувана е в множество национални издания. Носител е на Славейковата награда за 2021 г. 

Очакванията към тази нова поетична колекция са големи, а така също и нетърпението на читателите, защото Петя Цонева вече е носител на редица национални награди за поезия, някои от които: 

2010 г. – Априловска награда за стихосбирката „С крило на земята“;

2014 г.  – първа награда в конкурса „В полите на Витоша“;

2016 г. – първи награди в конкурсите „Пролет моя“, „Яворови дни“ – Поморие и „Бряг и хоризонт“ – Тюленово Арт Фест;

2017 г. – първа награда в конкурса „Добромир Тонев“;

2018 г. – спечелен конкурс за издаване на стихосбирката „Дори на няма врата“ от фондация „Буквите“; първа награда в конкурса „С море в сърцето“; 

2020 г. – първа награда в конкурса „Дора Габе“;

2021 г. – Славейкова награда; Априловска награда за стихосбирката „Белият час“; първи награди в конкурсите „Жената – любима и майка“ и „Никола Вапцаров“;

2022 г. – първи награди в конкурсите „Любовта е пиянство“ и „Дамян Дамянов“ за „Белият час“, както и много други.

Ето и един спасителен поетичен бисер от съкровищницата на Петя:

 

Иконопис

 

Този свят като хляб, натрошен и корав,

по прозорците сутрин се рони.

Някой ангел е минал с ръка на зограф

и по тях е рисувал икони.

 

В замъждялата лампа е сложил звезда,

върху кръста на зимата – цвете.

Там, където съм дишала, има врата,

през която се вижда небето.

 

А където стъклото допряла съм с длан,

тръгват пътища, дълги и къси.

И завършват със вишневобял филигран

там, където съм спряла дъха си.

 

Редакторът на стихосбирката, Камелия Кондова, споделя след работата си с Петя: 

Поезията е спасително състояние – и за автора, и за читателя. Стига и двамата да са готови за небесното ѝ потекло. Аз бях един от първите спасени читатели на тази книга, минути след това и най-щастливият редактор. Защото да се работи с Петя Цонева е наистина песен!

Да ви разказвам от първа страница къде ще попаднете след разлистването, е все едно да ви посоча убиеца в началото на криминален роман. Няма да го направя. А и за спасение сме се срещнали, не за убийства. Но много ми се иска точно тук да благодаря на това талантливо и светло момиче за куража и моженето да превежда небесни езици. Точно така звучи тази поезия – като превод от и на небесен език. Не само заради най-важния белег – метафората, а заради съхранената човечност, която диша чрез всяка метафора. 

С поезията на Петя Цонева се расте безболезнено и красиво, първо се повдигаш на пръсти, а след това направо се усещаш крилат. Тогава вече можеш да си позволиш поглед от високото и разбираш, че наистина държиш в ръцете си една спасителна песен.

Приятно летене, скъпи читателю!

Ива Спиридонова, също поет и творчески директор в Издателство „Библиотека България“, пише за „Спасителна песен“:

Знаете ли как се разпознава поезията, идваща отгоре? Истинската. Блести през сълзите. Ако четеш и ти се плаче, и не можеш да спреш, понеже ти става все по-светло – тя е! Трудно е да се забележи сред лавините от многодумия и бурята от празнословия, понеже, също като истинската любов, тя е тиха и не изисква внимание, но те поглъща и въздига. И всъщност е невъзможно да я подминеш. Като тази книга, с която Петя Цонева ни подарява своята „Спасителна песен“, от която всички имаме нужда като от пречистване. Чуйте я през сълзи!

А Симеон Аспарухов, популярен съвременен поет и управител на Издателство „Библиотека България“, обещава:

Поетът е избор на думи в най-бял и чист смисъл. Поетът ражда живот, за който ние мечтаем, лелеем, пазим. Още е и пазител на изящното слово, което се настанява в най-финото у човека – душата му. Тъй както прераждане, тъй както първо вдишване. А щом душата приютява поезията, то тя живее и след живота. Такава е силата на поета и поезията. Такава сила ни дават думите на Петя Цонева. И точно така се приближаваме до истината, която знае поетът. Ще я опазим. Оттук до оттатък. Обещавам!