/КРОСС/ Оказва се, че модата с дишането на райски газ изобщо не е толкова нова. Първата масова употреба датира от 1899 година, когато висшата класа във Великобритания започва масово да инхалира диазотен оксид на "въздушни партита". Според очевидците от онова време "хората танцували толкова диво, че чупели крайници, но продължавали да танцуват".

Защо става така? От една страна, е ефектът на еуфория от няколко секунди до минута-две, от друга - на обезболяване.

"Не усещаш болка и се чувстваш щастлив, ставаш дързък, а дръзките хора, както виждаме от историята, чупят крак и продължават да танцуват. Забравяш за света около себе си и можеш да пропуснеш важен сигнал", обобщава рисковете от прекомерна употреба Наско Стаменов, комуникатор на науката и учител по химия пред БНР.

Приемът на райски газ може да е доста опасен за хора с ниски нива на витамин В 12 и да доведе до необратими последствия.

"D- и В-авитаминозите се срещат често в индустриалните общества, може да имаш недостиг и да не знаеш за него. На два балона със сигурност ще се разбере, но може да е късно, допълва Наско Стаменов.

Самото вещество е слабо токсично, но рисковете от употребата му са много и разнородни, дали от прекомерна, дали от хронична употреба."

"На свой ред и хелият, с който също пълним балони, използваме лекомислено, защото се използва в охладителните течности на ЯМР апаратите - и в тези, които помагат диагностицирането на болести, и в тези, които помагат в откриването на нови лекарства. А хелият на Земята е в ограничени количества, би могъл да ни стигне за петдесетина-сто години. Ако той свърши, това ще върне медицината и науката с години назад."