/КРОСС/ Инфлацията вече надхвърли 17% за година, което е рекорд  от 24 години насам, показва Националната статистика. Често обаче има разлика между реалната инфлация и усещането на хората за цените в магазините. Освен това инфлацията за всеки отделен човек е напълно различна.

Как изглежда тя за един пенсионер и за работещ на заплата около средната -1700 лева? За да пресметнем, ползваме специален калкулатор за личната инфлация, който е на сайта на НСИ. Там попълваме разходите, които правим месечно.

В първия случай при пенсия от 500 лева: имаме разходи основно за храна – в нашия случай 350 лева. И другото голямо перо е за лекарства – 70. Добавяме сметките за ток и вода, и препарати. Калкулаторът показва, че за година животът на този пенсионер е поскъпнал с над 18%.

Правим подобна сметка при работещ на заплата около 1700, при който също основно дава за храна, но купува и алкохол, а е и пушач. Покрива сметките за дома. След това добавяме 350 лева за бензин и пари за ресторант. Неговата инфлация вече скача на над 22%.

И така: в единия случай говорим за лична инфлация от малко над 18%, а в другия – над 22%. Всеки може сам да си изчисли инфлацията си. Дано да не се шокирате.

На фона на поскъпването на живота, което се очаква да добие още по-сериозни мащаби през зимата, догодина може да се стигне и до вдигане на данъци, за да може държавата да има с какво да покрива разходите.

А какви са очакванията на бизнеса към управляващите - сегашни и бъдещи?

Кандидатите за власт вече са ясни. 31-а формации ще се борят за народната любов на 2 октомври. И повечето със заявка за първото място.

За обещанията на политиците и за очакванията на бизнеса, за да остане в България, говорим с Илия Кръстев от Асоциацията за иновации бизнес услуги и технологии.

„Бизнесът от една нова власт очаква най-вече тя да е стабилна. Няма лошо всеки да иска да е първи. Въпросът е, че малко се вижда това, което като конструкция ще е стабилно в следващия парламент. В такъв момент, като сегашния, да се правят резки движения по отношение на данъчната система, заедно с всички други несигурности, заедно с тази инфлация“, коментира той.

Инфлация, която забързва и без това стремглавото поскъпване на живота у нас, а финансовият министър намекна, че догодина може да се наложи И да се вдигат данъци.

„Винаги говорим - вдигаме данъците, правим тези и онези промени. Малко говорим и малко правим по отношение на реформи. Бизнесът винаги е в едно положение, в което във всеки един момент, заради това, че парите не стигат, всъщност някой трябва да плати сметката. Обикновено сметката я плаща бизнесът и хората“, допълва Кръстев.

По думите му много български компании отварят офиси в други държави и това ще продължи. С каква скорост и по какъв начин до някаква степен зависи и от условията за правене на бизнес в България.

Политиката за поредна седмица е с аромат на газ. „Булгаргаз“ се сдоби с нов изпълнителен директор . В последния момент България обяви, че все пак ще ползваме прословутите танкери с втечнен американски газ или не. Отбелязахме и стъпка напред в изграждането на газовата връзка с Гърция.

Продължиха политическите споровете „за“ и „против“ руски газ, „за“ и „против“ американския газ, „за“ и „против“ по принцип и без принципи.

„Начинът по който се държи нашата държава, на практика ми се струва, че от два стола падна на земята. Комуникационната несигурност, която излъчва, крайният резултат е, че нито с едните, нито с другите сме в добри отношения или в отношения, в които бихме могли да сме. От една страна, а от друга - когато не можеш да вземеш категорично решение по тези въпроси - не можеш и да си направиш план как действаш всъщност в следващия период. За година напред, не за 1-2 месеца“, обобщава Кръстев.

Оказва се, че статистиката няма да обработи навреме данните от преброяването и така, въпреки че в доста райони населението драстично е намаляло, от там ще бъдат изпратени в НС толкова депутати, колкото и преди 10 години. В избирателните списъци ще има поне милион и половина повече избиратели.

След седмици лутане вече е ясно - предизборна коалиция между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ няма да има, а на този фон чуха и други оферти за коалиции - къде логични, къде не. В бизнеса, оказва се, партньорствата са по-лесни, отколкото в политиката, а и изборът на партньори доста по-голям.

„В бизнеса до известна степен ние имаме неограничение по отношение на партньори, с които може да работим. Ако искаме да влезем на някои пазари, първото е каква референция имаш за този човек. Може ли да разчиташ за това, че той няма да те излъже за това, за което сте се разбрали. Но ако не се случи с него, ще се случи с някой друг. Това в политиката очевидно не се случва по този начин, защото изборът е доста стеснен и съответно търсенето на компромис и изглаждането на компромисите, за да се продължи напред, очевидно в политиката е доста по-сложен процес, отколкото в бизнеса. Мисля си, че без значение дали говорим за политика или бизнес, важно е лидерството, визонерската част и съответно как убеждаваш другите, как убеждаваш една по-широка аудитория, как комуникираш с обществото. И това са неща, за които трябва да ви кажа честно, че цялата политическа класа има да наваксва  по тези теми“.