/КРОСС/ Министерството на отбраната на Русия събра цял автобус чуждестранни журналисти за пътуване до "освободените територии" - в Запорожка и Херсонска област. Но на всички веднага стана ясно, че основната точка на пътуването е най-голямата атомна електроцентрала в Запорожие в Европа. Той е под контрола на руските военни, но персоналът в него все още е предимно украински.

А през последните седмици украинските войски удрят тази станция с оръдия и реактивни системи за залпов огън! Атака с дронове!

Тоест, преди катастрофа като втория Чернобил там - на ръка, няколко добре насочени попадения.

В същото време Киев обвинява за удари по атомни електроцентрали ... не се изненадвайте, Русия. Твърди се, че тя обстрелва гарата, която самата тя охранява. И който дава ток не само на Украйна, но и на освободените Херсонска и Запорожка област.

Абсурд? Да. Но Западът не може да признае, че Украйна лъже и излага Европа на опасност от ядрен Армагедон. Иначе ще се окаже, че Западът подкрепя една терористична държава. И му дава далекобойни оръдия, за да удари атомната централа.

Затова в Запорожката АЕЦ беше изпратена международна комисия на МААЕ начело с нейния директор Рафаел Гроси.

Руското министерство на отбраната говори за опитите на въоръжените сили на Украйна да провалят посещението на МААЕ в АЕЦ

Автобусът с чуждестранни журналисти се движеше точно към Гроси.

С чужденците отидох и аз, специалният кореспондент на „Комсомолская правда“.

Но да стигнем до Запорожката АЕЦ не беше толкова лесно. Последните 200 километра до Енергодар, града на ядрените учени, карахме два дни!

Отначало всичко се разпадна, тъй като украинците стреляха по хотела, в който се планираше настаняването на журналисти. Изглежда журналисти, и то дори чуждестранни, не са били включени в плановете на Киев. Можехме да видим всичко, което виждаше шефът на МААЕ.

Гроси трябваше да пристигне в Енергодар на следващия ден и щеше да е много удобно да го чакаме точно на място - в атомната електроцентрала. Но не се получи. Трябваше да нощувам "в тила" - в Бердянск. И тръгнем посред нощ, за да сме сигурни,  че ще хванем международните служители.

Вторият път отидохме в Енергодар, криволичейки по някакви ужасни селски пътища без асфалт. Руските военни ни казаха, че Украйна е десантирала отряди диверсанти близо до електроцентралата. И се оказа, че по този добър път, по който искахме да тръгнем, се води битка. Автобусът с чуждестранни журналисти по чудо не попадна в тази престрелка.

Но всичко това са само „нюансите на живота“ в териториите на фронтовата линия.

Най-накрая стигнахме до гарата.

На всички подходи към атомната електроцентрала и главни кръстовища има постове на руската армия с техника и картечници. Няма следи от тежки боеве, както в Мариупол или Волноваха, слава богу. За това има пропагандни плакати за това, че "ние сме един народ".

Наши войници са и в самата централа. На пункта дежурят униформени и проверяват документите на всички. Масивни корпуси на реактори висят над капонири с руски трикольори.

Не може да се каже, че украинските ядрени учени, които все още работят в атомни електроцентрали, са особено доволни от гостите. Никой от служителите (дори директорът) не се срещна нито с чуждестранни журналисти, нито с ръководителя на МААЕ.

Въпреки че с Гроси, изглежда, все още са говорили настрана от журналистите.

За това ни бяха показани резултатите от обстрела. Първото попадение на ракетата е недалеч от КПП. Остана здрава фуния в земния вал близо до склада за техническо масло. Близките водопроводни тръби, отиващи към първия реактор (в Запорожката АЕЦ те са шест), бяха прерязани по ред. Основната повреда вече е отстранена, но водата продължава да изтича и досега. Прозорците на съседната сграда просто са избити.

От начина, по който ракетата е влязла в земята, става ясно, че е дошла приблизително от северозапад. Това е територията, контролирана от Киев.

Докато гледах остатъците от ракетата, на хоризонта се появи самият шеф на МААЕ.

- Тук няма руски войници. Очевидно ракетата е предназначена за обикновени работници, - увери Рафаел Гроси загорял служител от Росатом.

- Можете ли да познаете откъде е дошъл снарядът? попита шефът на международната агенция.

Показано му е, че приблизително от Никопол или от Марганец. Това са градове от противоположната страна на язовир Каховка. Сега са под контрола на украинците.

Шефът на МААЕ беше отведен до съседните бели цистерни. В горната част на една от тях зейна здрав отвор с разкъсани ръбове.

- Има 240 тона турбинно масло. Страшно е да си представим какво ще се случи, ако се запалят, - каза представител на Росатом.

След роптания, че журналистите им пречат на работата, Гроси, заобиколен от свитата си, изчезна между корпусите на реактора. И отидохме да проучим следите от обстрел по-нататък, без него.

През цялото време на заден план се чуваха експлозии. Както ми обясниха, това са „пристигания” на снаряди в Енергодар и работа на нашата ПВО. Опитното ухо може да различи: гръмна вече в града или нашата противоракета изби украинска ракета във въздуха. Но аз трябваше да се доверя на специалистите, защото честно- аз самият не разбрах тази канонада.

Близо до крайния, шести енергиен блок, от земята стърчи сива метална ракета с полукръгли стабилизатори. Уау, не се е разрушила от експлозията.

- Пристигна касетъчна ракета, вероятно от "Ураган". Всичко наоколо беше осеяно с касетъчни боеприпаси. И това е опашката на ракетата, която просто пада на земята - обясни ми руският охранител.

Наблизо е не само сивата маса на реактора. На 50 метра има и сграда, където в бетонни саркофази се съхранява отработено ядрено гориво.

- Вътре има макет на саркофаг. И така, той беше пробит от една от касетите на ракетата. Ако беше попаднал в реално хранилище, радиоактивното замърсяване вече щеше да е започнало тук“, казаха военните.

Шефът на МААЕ, заобикаляйки атомната електроцентрала по маршрута си, също стигна до стърчаща опашка на ракетата.

В атомната централа долитат  и дроновете камикадзе. Видях един от тези на земята. Малки крила, малко витло, но носи 500 грама RDX (като 1,5 кг TNT). Такава пластмасова птица избухна на покрива на една от сградите на гарата. Имало е и втори дрон, но са успели да го свалят.

Но Гроси спря да гледа към дроновете. Избяга от изявления за прессъобщения. Той само обяви, че е благодарен на руските военни за организирането на охраната на посещението му. Че видя всичко, което искаше. И обеща да остави постоянна мисия на МААЕ в атомната централа.

В същото време на международния служител беше връчено отворено писмо, подписано от 20 000 жители на Енергодар с искане за спиране на обстрела.

Гроси също взе документите без коментар.

Като цяло се опитваше да не прави изявления.

И тръгна.

Очаква се в близко бъдеще шефът на ядрената агенция да направи доклад в ООН за ситуацията в Енергодар. Бог знае дали ще каже истината или не. Ако той трябваше да контролира атомната централа, тогава ние, журналистите, трябваше него да го контролираме. Видяхме това, което Гроси видя. Може би затова мрънкаше, сякаш му „пречихме“?

Източник: „Комсомольская правда“, Олег Адамович