Нощ на учените: Световна наука в България
Секция: Наука
23 Септември 2022 10:46
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Нощ на учените: Световна наука в България

/КРОСС/ Как се прави наука на световно ниво в България? По какви интересни проекти работят българските учени? И как можем да ги стимулираме да развиват работата си тук? За тези въпроси - подкрепени с впечатляващи научни примери - ще си говорим на 23 септември.

LOFAR: радио-поглед към непознатата Вселена

Далеч от нас съществува скрита, невидима Вселена, която ни „говори" чрез честоти, които не можем да наблюдаваме с просто око или стандартни телескопи. Но радио телескопите ни позволяват да „чуем" тайните на газови гиганти, изригвания от сърцата на далечни галактики или да наблюдаваме последните издихания на умиращи звезди.

Новите проекти в сферата на радио телескопите ще ни позволят да стигнем по-близо до разрешаването на някои от най-големите мистерии на Вселената. Точно такъв проект е LOFAR - амбициозен пан-европейски проект, който ни помага да „чуем" билзката и далечна Вселена. И България ще бъде част от неговата реализация. Как ще чуете в това подгряващо събитие от проекта „Нощ на учените" директно от един от водещите участници в проекта, доц. д-р Камен Козарев. От него ще научите:

Кои са най-новите открития в радио астрономията?
Какво представлява телескопът Low Frequency Array (LOFAR)?
Какви загатки ще решава LOFAR - и какво очакваме да открием още?
Мозъчни импланти: от смарт часовниците към „Матрицата"
Мозъчните импланти пленяват научния интерес и въображението ни. Редица частни компании, като Neuralink, разработват устройства, които повечето хора са виждали само в cyberpunk класики като „Матрицата".

Но какъв е практичният подход в днешно време и върху какви проекти реално работят учените днес? Това ще ни разкаже Иван Димов, български учен, който работи в университета в Кеймбридж.

С Иван ще обсъдим:

Какви са техническите препятствия пред връзките между мозък и компютър?
Какви проблеми могат да решат такива устройства?
Ще се слеем ли с изкуствения интелект - скоро или пък въобще?
Можем ли да добием нови сетива или способности чрез мозъчни импланти?
Коя е далеч по-прагматичната алтернатива на имплантите?
Събитието е част от инициативата Европейска нощ на учените 2022 г. и проекта KTRIO 5.

Програма
19:00 - Отваряме врати
20:00 - LOFAR: радио-поглед към непознатата Вселена
20:40 - Почивка
20:50 - Мозъчни импланти: от смарт часовниците към „Матрицата"
21:25 - Почивка
21:35 - Дискусия & Q&A сесия
22:00 - закриване

Вход свободен
Събитието е със свободен вход. Препоръчваме ви да дойдете по-рано преди старта на лекцията, за да си осигурите удобно място. На входа може да ви бъде поискан документ за самоличност и охраната да провери личния ви багаж. Лица под 18 години се допускат само с придружител.

За лекторите
Доц.д-р Камен Козарев е доцент в Институт по астрономия към БАН и един от водещите координатори на проекта LOFAR в България. Защитил докторантура в Бостънския университет през 2013 г. и специализирал 4 години в Харвардската обсерватория. Занимава се с хелиофизика - изследване на слънчевата активност и плазмата на междупланетното пространство. Специфичните му интереси са наблюдението и моделирането на слънчеви коронални изхвърляния на маса, както и слънчевите високоенергитични частици в междупланетното пространство.

Освен научната си дейност, д-р Козарев активно популяризира космическите изследвания. Той е един от създателите на дигиталния планетариум в Регионалния природонаучен музей-Пловдив, бил е координатор на програмата Космически предизвикателства, и редовно изнася популярни лекции на тема космос.

Иван Димов има бакалавърска степен по химия от Оксфордския университет, специализирайки в теми с биологична и нанотехнологична насоченост. През 2019 защитава докторантура в Кеймбридж в сферата на бионанотехнологиите на тема "Механично съвместими електронни устройства за интерфейси с нервната система". Понастоящем е асистент в лабораторията по биоелектроника в университета Кеймбридж.