Георги Събев: Възнагражденията в сектор „Земеделие“ нарастват с по-малки темпове от другите сектори
Секция: Анализи
30 Септември 2022 11:13
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Георги Събев: Възнагражденията в сектор „Земеделие“ нарастват с по-малки темпове от другите сектори

/КРОСС/ Средната брутна заплата в сектор селско, горско и рибно стопанство намалява като процент от средната заплата спрямо други икономически дейности, което поставя под риск развитието на сектора у нас. Това заяви заместник-министърът на земеделието Георги Събев пред участниците в Годишната асамблея на Федерацията на независимите синдикати в земеделието.

„Годишната средна брутна работна заплата за 2020 г. на наетите лица в аграрния сектор е 12 059 лева, докато в обществения сектор тя е 14 118 лева, а в частния - 11 643 лева, по данни на Националния статистически институт (НСИ)" отбеляза заместник-министър Събев. Той посочи, че средната работна заплата на наетите лица в сектора е не само значително по-ниска от средната общо за икономиката, но през последните пет години се наблюдава тенденция на нарастване на тази разлика. Георги Събев добави, че през 2016 г. средната заплата в селското, горско и рибно стопанство е представлявала 77,8% от средната за всички икономически дейности, а през 2020 г. тя е само 70,5% от средната.

По данни на НСИ, през миналата година заетите в селското, горското и рибното стопанство са 6,3% от общо заетите в икономиката - 193,4 хил. лица. За периода 2016-2021 г. броят на заетите в сектора намалява с 5,1%, докато общо за икономиката се отчита ръст от 2%.

„Само с по-добри условия на труд и възнаграждения можем за привлечем българите, работещи в селското ни стопанство на страните от Западна и Южна Европа" подчерта още той. В тази връзка аграрният заместник-министър информира, че подобряването на условията на труд на земеделските работници в ЕС е сред приоритетите на европейската селскостопанската политика след 2023 г. „Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2023-2027 г. поставя по-голям акцент върху подобряването на условията на труд на земеделските работници в ЕС и развитието на социално устойчиво земеделие.

За първи път т. нар. социална условност ще се отчита при прилагането на ОСП", разясни Събев. Той уточни, че най-късно от 1 януари 2025 г. земеделските стопани и другите получатели на директни плащания подлежат на административно наказание, ако не спазват определени изисквания, свързани с трудовата заетост, здравословните и безопасни условия на труд. Националната служба за съвети в земеделието ще консултира земеделските стопани за правилата, които следва да спазват във връзка с новото законодателство на ЕС.

Заместник-министърът коментира, че условията в сектора са предизвикателство в сравнение с другите икономически дейности. Тенденциите са към дигитализация, роботизация, автоматизация и тези процеси могат да помогнат икономическата тежест на сектора да се увеличи. „Трябва да се прави повече от заинтересованите страни, за да се подобрят условията на труд в стопанствата и, разбира се, възнагражденията", отчете той.

„В средата на октомври Министерството на земеделието ще инициира среща със социалните партньори и браншовите организации, на която ще се поставят основите на по-широк дебат относно заетостта в сектора. Очакванията са на нея да бъдат идентифицирани проблемите, които го правят неатрактивен. По този начин целим да се намерят работещи решения като чрез тяхното прилагане в следващите години да бъде подобрена ситуацията с пазара на труд", каза в заключение заместник-министър Събев.