/КРОСС/ "Очаква се грипната вълна да е по-тежка, защото имаме спад в имунитета заради COVID-19. Тя се очаква в края на януари. Здравната система е готова за тежка грипна вълна”, каза служебният министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев в предаването “Тази сутрин”. 

- Позабравихме през последните два сезона, изминалите две години за грипните заболявания, защото имахме КОВИД пандемия. След началото на военните действия в Украйна сякаш забравихме и за КОВИД. И двете обаче бележат ръст. Готова ли е здравната система да отговори? Предстои разговор със служебния министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев. Добро утро.

Добро утро.

- Във вчерашния ден главният държавен здравен инспектор доц. Кунчев заяви, че очаква тежка грипна вълна. Готова ли е здравната система да отговори?

 Здравната система е абсолютно готова, тъй като я подготвихме за евентуална КОВИД вълна. Всички впечатления на нас и на експертите са, че такава най-вероятно няма да има. Грипната вълна се очаква обаче да бъде може би малко по-тежка от гледна точка на това, че все пак имаме спад в имунитета. Две години не се сблъскахме с грипна епидемия по принцип, тъй като КОВИД тогава измести грипа. Грипната епидемия, вълна се очаква евентуално към края на януари месец. Като симптоматиката, която очакваме – стандартните неща: хрема, отпадналост, болки в мускулите, болки в ставите, висока температура за по няколко дни.

- Д-р Меджидиев, пазейки се от КОВИД само, станахме ли по-уязвими обаче за другите заболявания и в случая и за грипни такива?

 Не мога да кажа, че сме станали по-уязвими, но при всички положения това допринася донякъде за това. И друго нещо, което допринася, е, че по време на КОВИД пандемията от стреса, който все пак населението изживя, страхът, който имаше, и безразборната употреба на медикаменти, по-специално…

- И антибиотици.

 И антибиотици по-специално, това доведе до лек спад в имунитета на населението по принцип. Системата е подготвена и с ваксини, специално за по-възрастните пациенти над 65 години.

- Бъдете конкретен. С каква брой разполага в момента държавата?

 В момента разполагаме с над 190 000 броя ваксини, които още в петък ще бъдат налични при общопрактикуващите лекари, които ще бъдат безплатни. Отделно в аптечната мрежа разполагаме с още по-голямо количество. Тази година – с 40 000 по-малко от миналата, тъй като тогава бракувахме около 40 000, останаха неизползвани около 40 000 дози ваксини.

- Което пък е поредното доказателство, че българите като цяло не припознават имунизацията. И не говоря само за грипните ваксини, говоря дори и за КОВИД. Вие как ще насърчите хората сега да се ваксинират повече срещу грип?

 Това е много неприятно и това се създаде с тази антиваксърска кампания, която протече не само в България, и по света я имаше, но в България беше доста силна. Тя попречи затова, защото мога да кажа примерно, че при ваксинация срещу грип тежките усложнения намаляват с около 60%, а смъртните случаи намаляват с 80%. Това е статистика, която не сме я извадили ние, тя е световна.

- А какво показва статистиката? Какъв процент от населението през последните години се ваксинира срещу грип? Защото си спомням години, в които България беше на дъното, с под 3% общо от населението.

 Напоследък все пак имаме ваксинация. Хората започнаха да се ваксинират.

- Дайте приблизителни проценти.

Не е голям процентът. Около 30% от населението горе-долу се е ваксинирало.

- Значи сходен процент и като с КОВИД.

 То е сходен проблем. Тази антиваксърска кампания пречи дори за имунизационния календар на децата.

- По какъв начин, обяснете.

 Има много родители, които отказват да ваксинират децата си със стандартните ваксини, които се правят по имунизационен календар. Това вече е неприятното. Имаме, от света започват да излизат статистики, хванати случаи на полиомиелит. Вие може би като новинарска емисия няма как да не сте го забелязали – в САЩ съобщиха за няколко случая открити на полиомиелит. Това всичко…

- Ние го забелязваме. Въпросът е обаче Здравното министерство по какъв начин ще реагира. Ще комуникирате ли с тези хора, зачестяващите случаи на родители, които отказват да ваксинират децата, при положение че говорим за задължителни?

Максимално насърчаваме тази кампания и по училищата, работим съвместно с Министерство на образованието на тази тема. Как да кажа, то не е агитация, просто информацията към родителите се предоставя непрекъснато. Комуникираме непрекъснато с общопрактикуващите лекари, те да насърчават, в смисъл да информират и родителите. И сега за грипа – също, за ваксинацията.

- Все още на тема „Ваксини“. Каква е ситуацията пък с наличните КОВИД ваксини в страната?

 Над 700 000 броя имаме ваксини. Имаме адаптирани ваксини, които се поставят като бустерна доза, само при ваксинирани хора с РНК ваксини. Разполагаме и с ваксини за първична ваксинация, РНК ваксини и векторната ваксина на „Янсен“. С ваксини държавата разполага в предостатъчно количество.

- Има ли интерес към новите адаптирани ваксини за Омикрон?

 Впечатлението ми е, че в последните седмици специално има интерес, но повечето е за поставяне на бустерни дози. Тъжното е, че нямаме желаещи за първична ваксинация. Но пак казвам, както върви в момента КОВИД ситуацията, не мога да кажа, че има ръст на заболелите. Горе-долу…

- Варират случаите между 10 до 16-17% от тези, които са се тествали.

 Най-хубавото е, че протичането е леко. Прочита почти като грип, за три-четири дни. Нямаме натоварване на болничната система, няма хора в тежко състояние. Ние това следим преди всичко – хора, постъпили в реанимация, и хора в интензивни отделения.

- И все пак капацитетът на болниците какъв е? Готови ли са те пак да разкриват легла, ако се окаже, че има болни и от грип, и от КОВИД? Ако се окаже, че синхронно се движат двете вълни?

 Като основна задача на нашия служебен кабинет още с встъпването ни в длъжност беше да реагираме така, че да подсигурим здравната система и да не натоварваме населението. Както виждате, отпуснахме абсолютно всички мерки така, че населението да не усеща тежест от тази вълна, а пък съответно запазихме интензивните легла. Още с подписването на първия анекс със Здравната каса ние запазихме броя на интензивните легла такъв, какъвто беше по време на извънредната епидемиологична обстановка. В момента още не е отпаднала епидемиологичната обстановка, но тя не е извънредна. И всички лечебни заведения имат готовност с интензивни легла, така че силно се надявам, че въобще няма да се наложи да ги ползваме.

- Само кога ви светва лампата, кога се задейства някакъв план и влизат частични мерки, надявам се временни? Не че искам да чертая такава прогноза – надяваме се всичко това да е отминало и да няма нито извънредно положение, нито обстановка.

 Искам да ви кажа, че поне при предишното правителство беше направен един такъв епидемичен план, който аз категорично не мога да го приема. Даже повечето от експертите, с които съм говорил, те дори не можеха да разберат какви бяха тези области, в които ту се включва една, ту се включва друга.

- Районирането – за това ли говорите?

 Районирането, да. И ограничавахме някаква група от хора в една област, в другата беше свободно. Ние върнахме експертите. Всеки вторник в Министерство на здравеопазването експертите ни в тази област заседават и разглеждат ситуацията в страната. Дори в момента, когато нямаме натоварване на системата, нямаме тежко заболели, нямаме увеличаване на процентите, абсолютно всеки вторник – онзи ден бяха при мен, в министерството се разглежда ситуацията и се решава дали ще се налагат някакви допълнителни мерки, в смисъл какво трябва да направи здравната система, дали трябва да се вкарват ограничения. Това е плаващо понятие и то се следи. По същия начин, когато се събират тези експерти, те проследяват и състоянието с грипа – дали имаме грипна вълна, дали сме заредени с ваксини, с противогрипни ваксини, какво е наличието на адаптирани ваксини, какво е наличието на РНК ваксини.

- Разбрах. За да затворим само темата с ваксините – ще препоръча ли Здравното министерство хората да се ваксинират и срещу грип, и срещу КОВИД? И за кои групи от населението това ще е препоръчително?

 Най-препоръчително е за населението над 65-годишна възраст, то е най-рисково, специално при евентуална грипна вълна. Затова препоръчвам на хората над 65 години да се ваксинират. Впечатлението ми е, че ваксинираните наистина много по-малко боледуват и много по-рядко боледуват. И протичането е много по-леко – говоря за грипа, не говоря въобще за КОВИД.

- И адаптираните ваксини за кого са позволени? Трябва да имаме задължително поставени преди това?

 Трябва да имаме задължително поставяне на първа доза РНК ваксина.

- Добре. Поглеждаме сега към още важни теми, които също ми се ще да обсъдим. Недостигът на лекарства – периодично получаваме сигнали за такива. Как ще решите проблемите?

 Ние имаме списък на лекарствените продукти, които са включени в т.нар. позитивен лекарствен списък. Автоматично се генерира, се следи недостига на такива медикаменти. Имаме една специализирана Електронна система за проследяване и анализ – ЕСПА, която показва всяка седмица към определена дата какъв недостиг. В момента отчитаме един недостиг в аптеките на 69 медикамента. Тя автоматично се задейства и в момента стопираме тези медикаменти за реекспорт, за да може да се подсигурява наличността в аптечната мрежа. Сега има проблеми, те са и проблеми в световен мащаб, с някои от суровините за производство на някои медикаменти.

- Идващи от Китай основно.

 Да. Така че това не е само наш проблем. Но нашата система и нашата Изпълнителна агенция по лекарствата непрекъснато следи този механизъм. Неприятното е, че при предишния кабинет доста от медикаментите са извадени от този списък за наблюдение.

- С каква цел?

Не мога да кажа. В момента правим анализ на това нещо. Не съм привърженик на това нещо. Аз съм от хората и екипът ми, които са привърженици всяко едно нещо да се следи така, че населението да бъде максимално подсигурено с медикамент, след това да мислим за населението в световен мащаб и дали ще реекспортираме медикаменти. Ние преди всичко трябва да мислим за нашето население в България, то да бъде подсигурено с абсолютно всичко и след това да мислим за реекспорта на медикаменти.

- Предполагам не одобрявате и аптечния туризъм. Той обаче съществува. На все повече българи им се налага да пътуват до съседни държави, в частност да кажем Турция, за да откриват по-евтини лекарства. Това може ли по някакъв начин да се разреши?

 Аз това мога да го кажа, че не е сега, в последната година, това от години е така. Т.е. този проблем, то не проблем – разликата в цените…

- Ние пасивни наблюдатели ли трябва да бъдем на това цялото нещо?

 Не може да бъдем пасивни наблюдатели. Имаме Национален съвет по цени и реимбурсиране. Дори и сега може би сте чули, правим промени в този Съвет, точно за да се засили контрола на цените на лекарствените продукти, на реимбурсирането им и на подсигуряването с безплатни медикаменти в Здравната каса. Следим този процес и взимаме съответните мерки в момента.

- Имате ли информация за липсваща ваксина от имунизационния календар на 11-годишните деца? Джипита сигнализираха за това.

Не мога да кажа, че има липса. Има просто разпределение… В момента се осъществява разпределението. Просто общопрактикуващите лекари трябва да се обърнат към съответните РЗИ-та, за да им бъдат подсигурени. Имаме пълна наличност на всякакви ваксини в момента в районните ни центрове, в РЗИ-тата. Просто всеки един общопрактикуващ лекар трябва да се обърне и да заяви какво количество и каква ваксина има потребност за неговите пациенти в списъка.

- Още в първите ви дни като служебен здравен министър направихте заявка, че в рамките на времето, с което разполагате, ще се опитате да извършите остойностяване на лекарския труд на санитарите, също така и на сестрите. Какво направихте за тези два месеца и половина по темата?

Това ни е една от основните задачи на моя кабинет в Министерство на здравеопазването. Работим по темата в момента и екипите на Министерство на финансите също работят по изготвянето на наредбата. Работят екипи от експерти, други финансисти, външни. Взели сме модела на остойностяване на труда на медицинските работници от Франция, от Германия. Надявам се до 15-20 дни наредбата, проектът на наредбата да бъде готов.

- Как ще изглежда той? Понеже имаше формули поне, които се афишираха и тиражираха в публичното пространство, защото има разлика между заплатата на лекар, медицинска сестра и санитар. И ако можем все пак да очертаем някакви граници, които според вас са справедливи, колко да получават?

С цифри не можем да говорим. Те ще си получават толкова, колкото са изработили. Това е цената на остойностяването на лекарския труд, на медицинските работници.

- Ако говорим тогава за базово, стартово заплащане да кажем на лекар без специалност, на медицинска сестра и на санитар?

 Ами, при всички положения стойностите ще бъдат по-високи от тези, които са в момента. Това е гарантирано, стига колегата или медицинската сестра, която работи в екипа, да е изработила тези пари. Това е важното. Важното е да се създаде регулаторния механизъм, с който да се прави точната оценка на труда, да няма външни фактори, които да влияят върху оценяването на труда.

- Все пак един външен фактор е инфлацията. Ще бъде ли всичко това съобразено и с инфлацията, с поскъпването на живота?

Естествено, естествено, че ще бъде механизъм, който ще бъде съобразен с всички процеси в обществото и в икономическата сфера, които се развиват.

- Като процент двуцифрено увеличение ли очакваме на заплатите?

Не мога да се ангажирам с точни цифри, разбирате ли? Много е относително. Те сега, в момента, както виждате, в някои от лечебните заведения не могат да постигнат нивата, които бяха заложени в колективния трудов договор.

- Общинските болници се затрудняват с това.

 И е нормално, защото те разполагат с различни бюджети. Има болници, в които имат просрочени задължения, имат затруднения. Не мога така, с лека ръка да кажа, че от днес заплатата ще стане по две или по три по-висока.

- Тъкмо казахте просрочени задължения и директно отваряме темата за болница „Александровска“. Преди година и малко беше сменено ръководството на болницата. Кажете ми сега какво е актуалното й финансово състояние – с просрочени задължения пак за милиони ли е или както твърди ръководството, има невярна информация при одита?

 Аз съм изключително притеснен за „Александровска болница“. Разберете, това все пак е „Алма Матер“ на България, това е най-голямото и първо лечебно заведение в София и сме ангажирани изключително много за възстановяването на нормалното финансово състояние и функциониране на тази болница. След направения ни вътрешен одит, който го възложих още с встъпването ми в длъжност и възложих и други проверки, състоянието въобще не е прекрасно.

- Надявам се, тук може да бъдете конкретен?

 О, да, мога да бъда конкретен. Освен натрупаните задължения преди настоящото ръководство, притеснителното е, че при настоящото ръководство за една година има натрупани нови просрочени задължения в размер на около 23 милиона лева, което е една много, много сериозна цифра. Ние като кабинет съвместно с Медицински университет, съвместно с Българския червен кръст, съвместно с хабилитираните лица от болницата правим и се стараем да създадем оздравителен план така, че това, този процес да бъде прекъснат. Държавата е подсигурила огромен финансов ресурс, в смисъл, подготвили сме заем, който да бъде отпуснат на „Александровска болница“.

- Ама това ще е втори заем, защото през лятото Кирил Петков и кабинетът на Кирил Петков отпуснаха 35 милиона лева, нали така?

 Искам да бъда точен – не са ги отпуснали. Взели са решение на Министерски съвет да бъдат отпуснати. По време на тяхното управление просто е взето решението, но парите не са отпуснати.

- Това е важно, много е важно.

 Парите предстои да бъдат отпуснати от нашия кабинет при изпълнение на някои условия по договори. Но тези условия, които са поставени от предишния кабинет – да се сключат споразумения с абсолютно всички кредитори, което е почти невъзможно, тъй като там задълженията са към много кредитори. Съвместно с ръководството и нашето министерство постигаме споразумения, с повечето сме постигнали споразумения. Аз сега предстои да внеса на Министерски съвет да преразгледаме това споразумение така, че да мога да предоставя кредита, да можем ние да предоставим кредита така, че максимално бързо „Александровска болница“ да може да започне да се възстановява.

- На каква стойност са задълженията към кредиторите и парите, които държавата ще отпусне, ще успеят ли да спасят болницата?

 Ще помогнат, ще помогнат, при всички положения ще помогнат. Но при един добър оздравителен план, при съвместното участие, пак казвам, и на Медицинския университет, и на всички структури на държавата, обединени, мисля, че ще успеем да помогнем на „Александровска болница“.

- Имахте лична среща с директора на „Александровска болница“ д-р Александров, който беше назначен през лятото на миналата година. Какво ви каза той? Вие доволни ли сте от неговата работа?

 Аз го поканих, тъй като той оспори в медийното пространство цифрите, които излязоха от нашия вътрешен одит. Това беше преди два дни. Веднага се отзовах и целият екип на ръководството на „Александровска“ беше поканен в моя кабинет. Уважих претенциите му и във вчерашния ден пак изпратих Медицински одит съвместно с него да преразгледат неговото счетоводство. Неприятното е, че се оказа, че тези цифри наистина са верни и наистина одитът, който е направен, цифрите, които са изложени – за 23 милиона нови просрочия, са факт. Така че аз не мога да бъда доволен от това управление.

- Ще искате ли тогава смяна на ръководството на болницата?

 В момента екипът ми в Здравното министерство разсъждава, пак казвам, говорим и с други структури, пак ще спомена – с Медицинския университет, с Българския червен кръст, с всички отговорни за здравеопазването. Разберете, това е много отговорна задача и много сериозна.

- Аз видях план Медицинският университет да поеме ръководството, но доколкото знам, това е отхвърлено.

Не е въпросът само да сменим един човек с друг или така. Тук трябва да се говори за екипност. Другият проблем на „Александровска болница“ е, че много от добрите лекари са напуснали. Ние трябва да създадем такава среда на работа в тази болница, че екипите и водещите специалисти да се върнат, тъй като една болница не се възстановява само с финанси. Тя се възстановява с добри лекари. Пациентите следват лекаря – това е правило в медицината. За да може да се върнат финансовите постъпления и да се оздрави една болница…

- Има ли други болници обаче, д-р Меджидиев, които са в подобно състояние, или „Александровска“ е прецедент?

 В толкова тежко състояние не мога да кажа, че има. Има и други болници със задължения, но там екипите работят в момента и се стараят да се възстановяват. И нямам толкова големи притеснения за друга болница, както за „Александровска“.

- Ще ми се сега заедно да видим и резултатите от нашата система „Холар“. Днес въпросът ни е точно на тема „Здравеопазване“. Призовахме хората да оценят качеството на здравеопазването. Има и последващ въпрос, резултатите там също ще са интересни, ще ги коментираме и с вас. Ето, на въпроса „Оценете качеството на здравеопазването в България“, хората, които са се включили чрез QR кода в нашето допитване, са 48,5% – категорично изразяват отрицателна оценка, не са доволни от здравеопазването. 24% - по-скоро не са доволни. Виждате, 4,8% - много е нисък процентът на хората, които са изцяло доволни. Ето го и последващият въпрос: „От какво най-вече имате нужда като пациенти?“. 55% - много висок дял от хората, казват „По-качествено лечение“. Втори като резултат – „По-добри условия в болниците“. Трето – „По-евтино лечение“, и четвърто – „По-добро отношение“, 12,3%. Вашите усилия така ли са насочени и как приемате тези резултати?

 Не се учудвам на статистиката, но мога да кажа, че ако такава статистика се направи и в една водеща европейска държава от Европейския съюз, няма да бъде много по-различна. Почти навсякъде по света хората по принцип винаги желаят по-добро здравеопазване. Това е заложено във всеки един от нас.

- Въпросът е ние знаем ли нашите болежки и опитваме ли се тях да излекуваме?

 Стараем се. Аз мога да кажа, че България е една от страните – примерно, давам пример КОВИД ситуацията, която най-добре се справи.

- И въпреки всичко, останахме с много нисък процент на ваксинирани.

 И въпреки всичко, пак сме недоволни.

- Да.

 Но искам да кажа, само ще дам един пример – къде има по-добър, по-лесен достъп до специалисти в Европа?

- Благодаря ви. Много интересен разговор със служебния здравен министър д-р Асен Меджидиев.