/КРОСС/ Не бива по никакъв начин държавата да се вкарва в каквито и да било провокации или спекулации по въпроса с взривяването на Кримския мост. МВнР реагира на официална информация и от тази гледна точка реагира абсолютно адекватно, защото такава информация нямаше. Това каза заместник-министърът на външните работи Велислава Петрова в предаването „Говори сега" по БНТ.

„Мисля, че много ясно и премиерът, и президентът се изказаха по тази тема. Цялата информация, която имаме по въпроса е в ръцете на прокуратурата. мисля, че от гледна точка на МВНР свършихме, всичко което зависи от нас", заяви още тя.

Петрова коментира и решението посланиците на Русия и Беларус да не бъдат поканени на откриването на НС. „От външнополитическа гледна точка следваме позицията на ЕС, както следваме и политиката на санкции и всякакви мерки, които се взимат по отношение на войната в Украйна", заяви Петрова.

На срещата с министрите по европейските въпроси на Гърция и Румъния са били обсъдени политиките за разширяване на Западните Балканите, общите мерки, които могат да се вземат във връзка със справянето с енергийната криза. „И трите страни смятаме, че най-голямото предизвикателство е как намираме решения в краткосрочен план на недостига на газ или на високите цени. От 1 октомври започна една инициатива как можем да свържем газовата система на България, Румъния, Словакия и Унгария така, че те да бъдат използвани в общ механизъм. Говорихме и как точно да използваме опита, който Гърция има от гледна точка на ВЕИ", заяви Петрова.

И България, и Румъния заслужават да бъдат в „Шенген", тъй като са изпълнили всички изисквания отдавна. „Има редица вътрешнополитически и външнополитически тези, но ние сме длъжни да покажем, че сме изпълнили изискванията. Ще видим дали Нидерландия ще отстъпи. Постоянно водим диалог с тях. За нас е изключително важно това да стане до края на годината", коментира тя.

По отношение на присъединяването на РСМ към ЕС Петрова коментира, че е важно да се използва механизма, постигнат на европейско ниво. „Пътят на РСМ оттук нататък е ясен на европейско ниво. Те трябва да впиша българите в Конституцията, за да си получат преговорната рамка, да могат да отварят следващите глави. Трябва да имат план за действие за правата на общности, включително на българите. Всичко е в техни ръце. А нашата политика и нашата цялостна позиция трябва да бъде основана на единство, на държавничество и поставяне на преден план на интереса", подчерта заместник-външният министър.

БНТ, „Говори сега"