Относно: Закон за прилагане на регламент (ес) 2022/1854 на съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията

/КРОСС/

УВАЖАЕМИ Г-Н ХРИСТОВ,

От името на асоциация „Хидроенергия", най-голямата представителна организация на частния хидроенергиен сектор в България, се обръщаме към Вас във връзка с Законопроекта за прилагане на Регламент (ЕС)2022/1854 на Съвета от 06.10.2022г.

Изразяваме своето категорично несъгласие с текстовете на Законопроекта, тъй като считаме че с него се предлагат комплексни промени на пазарния модел, които не само не са съобразени с основните насоки на Регламента на Европейския съюз, но чувствително ги видоизменят без да са направени необходимите оценки на ефектите, подробни анализи и обосновки. Промените са не добре обмислени и спорни от гледна точка на пазарната и регулаторна среда като представляват изкривяваща пазара на едро намеса, която, освен че рискува да застраши доверието в него и сериозно да навреди на инвестиционния климат в сектора, представлява допълнителна тежест за производителите на енергия от ВЕЦ, която ще доведе до обективна невъзможност същите да осъществяват дейността си.

Докато мотивацията за намиране на механизми за компенсиране на засегнатите от високите цени на електроенергията е сама по себе си легитимна, мерките, с които се предвижда обезпечаване на тази цел не само излизат извън насоките на Регламента, но са дискриминационни и не са обмислени така, че да отитат законните интереси на заинтересованите странни. Това налага провеждането на широка дискусия по отношение на предложените текстове, осигуряване на достатъчно време за провеждане на консултации със заинтересованите страни и в крайна сметка адресиране на проблемите с адекватни и предвидими механизми.

Наред с безспорните пороци на предложения законопроект не са взети предвид редица обстоятелства, които имат особено съществено значение по отношение на производителите на електрическа енергия от ВЕЦ и следва да бъдат детайлно и прецизно анализирани и обсъдени. Основната част от тази група производители е с определена преференциална цена в периода 2008г. -2009г. г., след който период са въведени редица промени в правната и регулаторна рамка, които е необходимо да бъдат отчетени:

• Въвеждане на „нетно специфично производство" (НСП), което на практика прехвърли към производителите значителен пазарен риск, тъй като се прекрати изкупуването на цялото произведено количество електроенергия от обществения доставчик и се въведе модел на ограничено изкупуване, до размера на НСП;

• въвеждането на задължение за продажба на произведената електрическа енергия изцяло на организиран борсов пазар без гарантиране на задължително изкупуване на цялото количество енергия, т.е прехвърляне на риска за реализация на производството от ВЕИ, което по дефиниция е трудно прогнозируемо, изцяло върху производителите, както и заплащаните от тях такси и комисионни за участие на платформите на Българската независима енергийна борса. Този факт принуди производителите да търсят възможности за сключване на дългосрочни договори чрез координатори на балансираща група, за да гарантират приходите си пред кредитиращите институции, но на далеч по-ниска от среднопретеглената цена „ден напред" на БНЕБ;
• цена за достъп и пренос към ЕСО ЕАД и електроразпределителните дружества;

• дължимата 5%-на вноска към Фонд сигурност на електроенергийната система вноска, въведена през 2016г. като временна мярка за компенсиране на дефицитите на НЕК ЕАД (възобновяемите технологии, въведени в експлоатация след януари 2021г. не дължат горепосочената вноска към Фонда, което е поредното свидетелство за неравнопоставено положение на отделните субекти)

• разходите за участие на балансиращия пазар (нива на цените за небаланс, определеняни от ЕСО ЕАД);

• драстично увеличение на Тарифата за таксите за водовземане (в последните 5 години тарифите нараснаха с 201% спрямо нивата от 2016г.) Тази група производители са единствените производители от ВЕИ, които заплащат такса за ползване на енергийния ресурс за производство на електрическа енергия;

• немалка част от дружествата, експлоатиращи ВЕЦ заплащат такса за водоподаване към Напоителни системи ЕАД или използват съоръжения на НЕК ЕАД, отново за водоподаване като заплащат такса, формирана като процент от брутните приходи от електропроизводство, определени на база цената постигната на БНЕБ. При лимитиране на прихода до размера на определената преференциална цена през 2009 г., дружествата ще се окажат с отрицателен нетен приход и ще бъдат принудени да преустановят производство, което предвид факта, че производството на енергия от вода представлява 61% от ВЕИ микса (по данни от АУЕР за 2021г.) ще застраши енергийната сигурност на страната.

• Въвеждането на 15-минутен период на сетълмент не се извършва синхронизирано с провеждане на цялостна реформа на балансиращия пазар, което създава значително неблагоприятни последици, както за пазарните участници, така и за крайните потребители. Въвежда се единствено тази промяна на балансиращия пазар, без необходимите съпътсъващи такива, в това число и единната цена за балансиране и без анализ и отчитане на техническата осъществимост, икономическата ефективност и въздействието върху участниците на пазара. Това на практика означава, че се създава прекомерно, допълнително увеличение на разходите на пазарните участници;

•В случай, че в България не се спазят насоките на Регламента и се определи таван на приходите по-нисък от 180 евро/МВтч, това автоматично поставя българските производители в неравностойно положение спрямо европейските. Това от своя страна нарушава основните пазарни принципи за равнопоставеност и ще доведе след себе си редица неблагоприятни последици част, от които са свързани със затруднено осъществяване на дейността и невъзможност за поддръжка на необходимото ниво на технологично оборудване. Не на последно подобно неспазването на европейските насоки е в пряко противоречие с посочените в Регламента принципи за недискриминационност и пропорционалност на мерките.(чл. 8 т.2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2022/1854)

• От март 2009 г. до август 2022 г. съгласно калкулаторът на НСИ (https://nsi.bg/bg/content/2539/калкулатор-на-инфлацията) инфлацията в България е 44.8%, като с този процент минимално са се увеличили работни заплати, материали и услуги за поддръжка и инвестиции в съоръженията.

• Разходите за поддръжка на ВЕЦ (включително хидротехническите съоръжения) са в много голяма степен далеч по -високи отколкото тези разходи за останалите ВЕИ централи.

• В законопроекта не е предвиден срок на действие като е необходимо да бъде безспорно уточнена времевата рамка, която следва да не излиза извън срока на Регламента;

• Икономически риск от отлив на инвестиции в целия енергиен сектор, както и до намалено производство на електроенергия в период, в който ЕС се нуждае от поддържане на ефективно функциониране на цялата инсталирана мощност с цел гарантиране на развитието на възобновяемите технологии като част от политиките, съпътстващи Зеления преход, както и с оглед обезпечаване на енергийната независимост на Съюза.

Видно от всичко гореизложено е, че в периода след 2010г., до настоящия момент, се извършваха многократни промени на пазарния модел и действащите условия, които чувствително влошиха жизнеспособността на опериращите в хидроенергийния сектор дружества. Инвестициите във ВЕЦ са реализирани на база на регулаторния режим, действащ в момента на осъществяване на съответната инвестиция и осигуряващ предвидимост на приходите на инвеститорите за определен период от време. Честите законодателни и регулаторни промени обаче неколкократно поставиха производителите на най-екологичната и евтина енергия в условия на значителен пазарен и регулаторен риск, като актуален пример за това е промяната на режима от Договори за изкупуване на енергия по преференциални цени към Договори за премия през 2018г., който не заложи механизъм за справедлива компенсация в случаите на чувствително отклонение между прогнозираната и пазарната цена, както и за гарантиране еквивалентност на приходите.

В заключение настояваме да се спазят насоките, описани в Регламента на Съвета относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията, а именно определяне на таван на пазарните приходи от 180 евро/МВтч, който включва разумен марж, позволяващ на производителите да покрият своите оперативни и инвестиционни разходи. Обръщаме внимание, че мярката трябва да е приложима за всички пазарни участници като осигурява равни права, възможности и отговорности. Следва по безспорен начин да се изясни и приложението на мерките за производителите, които получават фиксирани премии, в съответствие с договорите за компенсиране с премии, за да не се допуска дискриминационно третиране, което допълнително би натоварило хидроенергийния сектор.

Това ще осигури координиран отговор на равнището на Съюза, за да се преодолее увеличението на цените на електроенергията и тяхното отражение върху домакинствата и индустрията. Некоординираните национални мерки ще засегнат функционирането на вътрешния енергиен пазар, като застрашат сигурността на доставките и ще доведат до допълнителни увеличения на цените на местно ниво. Поради това запазването на целостта на вътрешния пазар на електроенергия е от решаващо значение за поддържането и засилването на необходимата солидарност между държавите членки.

От асоциация „Хидроенергия" оставаме на разположение за експертна дискусия по всички въпроси, касаещи намиране на стабилни решения в рамките на европейските политики в областта на климата и енергетиката при отчитането на законните интереси на инвеститорите.