/КРОСС/ Всички говорят за фирми и почти всички имат свои фирми, но не всички знаят какво е. Когато става въпрос за фирма, буквално означава „име" и представлява наименованието на юридическото лице. Фирмата не е човек и според закона не е физическо, а е юридическо лице. Обикновено е организация, състояща се от единомислещи лица, които преследват обща цел - реализирането на печалба. Мнозина го правят без фирма, обединява се, организират се и изкарват пари, но ако няма фирма, няма законна форма и това означава глоби и проблеми със закона.

Когато се регистрира една фирма, или едно юридическо лице, това се прави с различни подцели. Главната цел, както вече посочихме, е да се реализира печалба. Но това юридическо лице има своя дейност, своя собственост и дори персонал. Всичко което то извършва, го прави чрез собствениците си или чрез физическите лица, които са създали това юридическо лице.

Както във всекидневия живот, така и в съществуването на юридическото лице, всичко се прави с пари. Създателите на новата фирма ги осигуряват предварително и след това те стават само нейна собственост. По същия начин стои въпроса и с нейните задължения - принадлежат единствено на нея.

За да могат да извършват търговска дейност, да купуват стоки и да заплащат услуги, дружеството още от създаване си трябва да разполага с пари. Тези пари са под формата на внесен „начален капитал".

Фирмата е „търговско дружество", тя е юридическо лице. Обикновено е организация от хора с обща цел. Поради тяхната съвместна търговска дейност се използва термина „търговски дружества". Според закона търговските дружества са търговци, защото развиват търговска дейност - купуват и продават стоки и услуги, в резултат на което реализират печалба. Има различни видове търговски дружества, например с ограничена отговорност, акционерни, събирателни, командитни. Разликата е в тяхната организация, капитала и отговорността на съдружниците. ООД и АД дружествата винаги сами отговарят за своите задължения. Ако дружеството фалира и е натрупало дългове, съдружниците ще загубят предварително вложените средства, но тяхното лично имущество няма да бъде засегнато. При СД и КД е възможно съдружниците да отговарят за задълженията на дружествата.

Ако дружеството изпадне в неплатежоспособност, кредиторите му могат да се обърнат към съдружниците. Едноличният търговец е физическо лице, което извършва търговска дейност на свой риск. Той не е търговско дружество и отговаря за за възникналите задължения с цялото си имущество.

При регистрация на фирма ЕООД също има само един човек, но то създава едно юридическо лице, което официално се занимава с бизнеса. Така отговорността и риска от неуспех пада върху дружеството, но не и печалбите от дейността. Ако регистрирате ЕООД, то това позволява самостоятелно и независимо да развивате своя бизнес, като същевременно се ограничава риска.

Съдружниците рискуват само първоначално вложените средства вложени при самата регистрация на фирма, освен ако не са правени и реинвестии и е задържан дивидента на фирмата.