/КРОСС/ Павел солунянин, архиепископ Константинополски (Цариградски), бил от жертвите на онзи смут, чрез който гибелната Ариева ерес дълго разтърсвала православната Църква.

Няколко пъти се възкачвал Павел на патриаршеския престол и няколко пъти бил свалян от него в зависимост от това, кое влияние преобладавало в кръвопролитната борба между арианите и православните. Той винаги еднакво показвал себе си непоколебим изповедник и стълб на православието.

Император Констанций го изпратил на заточение в малоазийската област Кападокия, в град Кукуз. Там Павел бил удушен със собствения му омофор.

Това станало в 350 г. В 381 г. мощите му са пренесени в Цариград, а оттам - във Венеция, където се намират до ден днешен.

Блаженият наш отец Лука произхождал от Сицилийския град Тавромения. Още в младите си години той с усърдие посещавал Божиите църкви и бил не само слушател, но и изпълнител на Божествените Писания. И когато родителите му решили да му намерят жена, една нощ той излязъл от дома си и отишъл в необитаема пустиня. Там той живеел сам със зверовете.

След като прекарал 14 дни в пост, свети Лука се удостоил с божествено и ангелско посещение. Накрая отишъл в една обител, където приел монашество и се предал на суров постнически живот: вкусвал по малко хляб и вода през три или четири дни и почти не спял. Така живял в продължение на година и половина. После заедно с още един монах се уединил на планината Етна, където се подвизавал, хранейки се само с тревите, които растели в тази планина. Малко почивал, малко спял, като през цялото време носел само една дреха и ходел бос.

Той си поставил като правило да не излиза от килията си, докато не изчете целия Псалтир. Обикновено завършвал правилото си около третия час. От третия до шестия час се трудел. И вече след шестия час вкусвал немного храна, без при това да изоставя работата си. Като живеел така, той се удостоил с голяма благодат и познал всяка мъдрост, така че някои, недоумявайки, говорели: "Откъде той познава книгите?".

Според откровението, което получил, той отишъл на едно място, където събрал 12 монаси и с голямо старание устроил техния живот. Заради това преподобният заминал дори във Византия, където се запознал с устройството на монашеските общежития и беседвал с тамошните отци. Оттук той заминал за Коринт, където, след като преживял в една обител не повече от седем месеца, мирно починал в Господа.
В същия ден се чества паметта на свети Герман, архиепископ Казански.

Страдание на светите мъченици Александра и Клавдия

Тези свети мъченици пострадали при царуването на нечестивия Максимиан, който повдигнал срещу християните жестоко гонение. Тогава всички, които вярвали в Христа, независимо от тяхната възраст, били предавани на най-различни мъчения. Така постъпвал и управителят на град Амисус, където живеели тези свети деви. Той заповядал да ги заловят и да ги доведат при него.

Запитани, девиците се обявили за християнки, а самия управител нарекли "жесток и безчовечен". Затова, по негова заповед, те най-напред били разсъблечени и бити жестоко с пръчки, а след това им отрязали гърдите; след което ги повесили на дърво и стържели телата им, докато не се открили вътрешностите им, и накрая ги хвърлили в нагорещена пещ, където те предали душите си в ръцете на Господа.