/КРОСС/  Прогнозирахме демографския срив много отдавна. Прогнозите ни на практика се реализират.

На второ място е миграцията. Това каза Антоанета Христова - ръководител на Департамент „Психология" към Демографски институт към БАН, в предаването „Говори сега" по БНТ.

Прогнозите на Икономическия институт на БАН са направени още през 2017-2018 г. и те са три. И трите показват, че до 2035 г. не може да бъде реализиран позитивен тренд, дори при прилагане на предложените мерки, тъй като ефектът от тях би дошъл след 20 години.

„Резултатите предполагаха, че през 2035 г. бихме могли да стигнем евентуално при добро стечение на обстоятелствата и прилагане на всички политики до плато, до запазване в продължение на пет-шест години на ръста на населението в страната и след това, евентуално при пълно спазване и координиране на политиките бихме могли да тръгнем нагоре. Оптимистичният случай е, че 2040 г. ние бихме могли да достигнем 6,8 милиона, а негативният - до 5,5 милиона души", обясни Христова.

Четири фактора влияят върху тренда и на базата на това трябва да се избират политиките. На първо място трябва да се промени трендът на смъртността у нас. Ако има превенция на онкологичните заболявания, инсултите и инфарктите, това би обърнало картината, смята специалистът. „Първият най-силен фактор е здравеопазване и превенция на тези три болести. На второ място не е раждаемостта, а миграциите", обясни Христова.

Прилагането на тези политики обаче изискват десетилетия и затова политиците не искат да се занимават с тях, подчерта тя. „Комплексното управление на демографските политики е важно. Трябва да има център, който да ги управлява, и то на много високо ниво. Трябва да има централна структура, която да управлява политиките, защото всичко това е разхвърляно в различни министерства. Синхронизацията е условие за реализация на демографските политики", посочи Христова.

БНТ, „Говори сега"