/КРОСС/ Храната продължава да поскъпва осезаемо на фона на политическите обещания за овладяване на инфлацията. 35 лева за килограм кашкавал и 25 лв. за сирене - това са цените в повечето от веригите магазини.

Маслото, киселото и прясното мляко също поскъпнаха видимо. Според данните на Комисията по стоковите борси и тържища поскъпването при всички тези храни в рамките на година е от 37 до 60%.

Каква е причината и при кои условия може да се стигне до поевтиняване

Почти 20 години Петър Найденов и жена му се занимават с животновъдство. В момента във фермата им има над 700 овце и агнета. Имат опит, познават тънкостите на този занаят, но въпреки това проблемите са много. Основният - ниската изкупна цена.

„Казвам, че зависим от тях. Колко е спекулата, те се събират на високо ниво, решават, че това ще е цената и така правят. Ние като го издоим това мляко и да го хвърляме, колко дена ще го изхвърляме. Да го съхраним, няколко дена можем да го съхраним. Трябва да го предаваме, защото на нас са ни нужни и средства, каквото и да е", обясни фермерът Петър Найденов.

„Голяма надценка отива в търговците на дребно. Може би там трябва да се търси къде е проблема, дали има такъв, или всичко е един предварително създаден механизъм с цел да се поддържа една изкуствено висока цена", смята председателят на НОКА Симеон Караколев.

Въпреки това Петър и жена му са много доволни - макар и на двайсетата година и до тях са стигнали европейски пари.

„Участвахме по мярка 4.1 преди около 2 години. Отварям скоба и забележка, което е много бавно, много мудно се случват нещата, документално. Надявам се да се справим. Правим хранителна лента, оборудваме доилна зала, кошарите са в ремонт и се надяваме до края на годината да може да сме както трябва, да посрещнем агневата кампания в нормални условия", разказа Найденов.

„Българските животновъди, по-специално малките и средните, са много назад, тоест те буквално са в едно информационно затъмнение. Голяма част от европейските средства не достигат до тези стопанства, което говори, че инвестициите, по-скоро механизацията и автоматизацията в тези стопанства е на едно примитивно ниво все още", каза още Караколев.

Въпреки това, председателят на Националната браншова асоциация казва, че именно държавната помощ в момента помага за задържането на цените в търговската мрежа.

„Тази година държавата изпреварва в подпомагането европейските средства. Ако не са тези доплащания и работи животновъдството изцяло на пазарен механизъм, в момента един килограм сирене щеше да струва около 50 лева. Аз не виждам кой производител би се радвал на една цена от 50 лв., която няма кой да я купи. Държавата трябва да продължи, дори да увеличи тази подкрепа", заяви той.

Сериозен проблем и за потребителите, но и за производителите се оказват имитиращите продукти на пазара.

„Това за мен е един паразитен продукт, който в момента залъгва бедния потребител, че като ви купува по-евтино в кавички, това не е сирене, той ще се чувства съпричастен към икономиката на страната. В една пазарна икономика, кой е по-важен - 4 предприятия с техните 50 работника или 400 000 заети в производството на мляко, млечни суровини, а това се забелязва вече и в месото", допълни председателят на НОКА.

Фермерите казват, че и условията в този бранш, и цените в магазина ще са по-добри, ако държавата реши да ползва всичките си законови механизми за контрол и регулация.

БНТ, „Говори сега"