Заместник-министър Събев: Без работна ръка не може да има българско земеделие
Секция: БЪЛГАРИЯ
19 Ноември 2022 10:30
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Заместник-министър Събев: Без работна ръка не може да има българско земеделие

/КРОСС/ Без работна ръка не може да има българско производство и земеделие. Това заяви заместник-министърът на земеделието Георги Събев на дискусия, инициирана от него и посветена на работната сила в селското стопанство, като фактор за успеха на сектора, в която участваха представители на работодателски и синдикални организации, бизнеса и научната общност. „Има три основни производствени фактора, единият е природата включително почви, води и живите организми като растения и животни, другият е аграрният капитал и третият е човешкият капитал. Това което липсва е цялостен подход за развитието на работната ръка", подчерта той.

„Един от основните проблеми в сектора е обезлюдяването на селските райони, в които се осъществяват голяма част от производствените процеси в земеделието. Тенденцията за това е национална и създава проблем и за националната сигурност", посочи аграрният заместник-министър. По думите му трябва да се предприемат действия за трайна промяна, която да обърне тази негативна посока и да подпомогне запазването на живеещите в селските региони. Това ще осигури работната сила, необходима за развитието на земеделието. Независимо, че през последните години механизацията, автоматизация, технологизация и дигитализация помагат за по-доброто използване на природните ресурси човешкият фактор няма как да изчезне от производствения процес.

За периода 2016-2021 г. в целия Европейски съюз е налице тенденция за намаляване на вложения труд в земеделието със 17%, а спадът при заетите е от 9 милиона на 7,9 милиона работни единици. Това води до намаляване с близо 35% на вложения труд в отрасъла. По данни на НСИ през 2021 г. заетите в отрасъл селско, горско и рибно стопанство са 193 хил. души, като спрямо 2016 г. има понижение с 5%. „Има различни причини, които демотивират младите да се ангажират в сектора, като ниското равнище на земеделските доходи, ограничения достъп до кредити, неприемливи технически и други условия на труд, както и не добрите условия за живот в селските райони" коментира Георги Събев. През 2016 г. средната заплата на заетите в сектора е представлявала близо 78% от средната работна за страната, а през 2021 г. тя е 70% от средната заплата. „Друг проблем е недекларираният доход", обясни заместник-министърът. По думите му има и случаи при които производителите са принудени да не декларират работещите, поради нежелание от тяхна страна да влизат в трудови взаимоотношения, което представлява и сива икономика. Има проблем и с т.нар. „женска бедност" в сектора, която се дължи на това, че за съпругите на земеделските производители, които в основната си част са мъже, не се внасят осигуровки, въпреки че и те участват в производството. С това биват обричани на минимални пенсии или доходи. „Това е общоевропейски проблем, който определя десетки хиляди на бедност в селските райони у нас. Трябва да се търсят добри практики за справяне и с този проблем" заяви Събев.

Аграрният заместник-министър счита още, че има и неизползван потенциал в образователната инфраструктура. „Съществуват 120 училища, държавни и общински, които подготвят кадри в секторите свързани със селското, горското, рибното стопанство и храните. Не всички учащи се остават и се развиват в отрасъла", обясни той. И уточни, че с тенденциите в национален и световен мащаб на дигитализация и механизация, ще са необходими и нови умения за успешна реализация.

„Пазарът на работната ръка е много динамичен, на който не могат да се налагат ограничения, но вярвам, че трябва да говорим открито, да представяме добрите практики и да набележим предизвикателствата", каза земеделският заместник-министър. Той посочи още, че се надява това да е първата среща, която да постави началото на регулярни разговори, в които да се говори открито и да бъде формирана единна визия как може да се подобри пазарът на работна сила.

Представители на синдикатите посочиха, че основен проблем за липсата на кадри е ниското заплащане и несигурността при заетостта, която предлага секторът. Според тях може да се помисли за обвързване на фермерските субсидии с възнагражденията на работниците.

От бранша акцентираха на образованието, като важен фактор за човешкия капитал в сектора. Според тях е добре да се мисли в посока по-тясно сътрудничество между бизнеса и специализираните училища и университети, стажантски програми и повече практическо обучение.

Въпросът за промяна на категорията труд в селското стопанство бе поставен от представители на бизнеса. Те считат, че това ще насърчи хората да избират работа в отрасъла. Позицията им е, че ако не се вземат спешни мерки за преодоляване и съставяне на точен план за преодоляване на проблемите с работната ръка в средносрочен план ще има сериозно негативно влияние на цялостното развитие на земеделието у нас.

Експерти от Министерството на труда и социалната политика заявиха готовност за сътрудничество и подкрепа преодоляването на трудностите с работната ръка. Декларираха, че са на разположение за диалог и съдействие в намирането на решения.

В рамките на срещата бе представена т.нар. социална условност, която ще се отчита при прилагането на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2023-2027 г. Тя предвижда най-късно от 1 януари 2025 г. земеделските стопани и другите получатели на директни плащания да подлежат на административно наказание, ако не спазват определени изисквания, свързани с трудовата заетост, здравословните и безопасни условия на труд. Предвижда се Националната служба за съвети в земеделието да консултира стопаните за правилата, които следва да се спазват във връзка с новото законодателство на ЕС.

Седемнадесет организации, сред които представители на зърнопроизводители, свиневъди, розопроизводители, птицевъди, тютюнопроизводители, пчелари и работодателски организации, подписаха споразумение за сътрудничество с цел намиране на решения и обмяна на опит в създаване на по-атрактивни условия за труд и достойно заплащане в областта на селското стопанство посредством социален и институционален диалог.