/КРОСС/ Имаме решение на Народното събрание от октомври с почти конституционно мнозинство, което на практика мобилизира всички институции, за да ускорим дейността си и да можем да влезем в еврозоната. Това действително е може би най-голямата политическа цел. Това каза Илия Лингорски, които е член на УС на БНБ, в предаването „Тази събота" по бТВ.

Датата 1 януари 2024 г. според него дори е закъсняла, защото Хърватия ще въведе еврото на 1 януари 2023 г., а те са започнали процеса след нас. „Пътят за влизане във валутен механизъм II (ERM II) по начина, по който България и Хърватия го направиха с присъединяване към банковия съюз, влизане в тясно сътрудничество с Европейската централна банка, всъщност беше път прокаран от България. Хърватите имаха ясно поставена цел, силно мобилизирана власт и институции", смята Лингорски.

Въпросът с инфлацията в момента е много динамичен за всички страни. „Инфлацията ще бъде отчетена в периода между април и май догодина, когато ще се готви следващият конвергентен доклад. Но е по-важно каква е траекторията на икономиката", добави Лингорски.

Вече е предложен на обществено обсъждане Законът за въвеждане на еврото като национална валута в България. „С този закон ще бъдат защитени правата на гражданите и в него те ще видят всички механизми, които се грижат за това те да не бъдат ощетени при преминаването от една валута към другата", обясни Лингорски.

Според него поскъпването ще бъде пренебрежимо малко - в рамките под 1%. За нас влизането в еврозоната би имало по-скоро дисциплиниращ ефект, подчерта експертът.