/КРОСС/ През 2022 г. редовно избраното правителство на Кирил Петков падна с вот на недоверие, имахме предсрочни парламентарни избори, служебен кабинет, а сега и ново Народно събрание, което засега изглежда няма да излъчи правителство. 

От ГЕРБ в лицето на Тома Биков определиха годината като лоша. 

"Политическата криза не намери своето решение, а се задълбочи още повече след като в началото на годината започна да работи едно зле структурирано редовно правителство, което извърши ред безобразия и се самосвали през лятото. Това е пропуснато време за цялата българска нация и за съжаление перспективата това време да свърши, не е много голяма", коментира Биков. Депутатът от ГЕРБ посочи, че в този смисъл страната ни със сигурност изглежда по-слаба и по-безпомощна. "Това е и причината да не сме в състояние да се договорим за Шенген. Има индикации, че можем да пропуснем да се договорим и за Еврозоната. Ние нямаме инструменти, с които да защитаваме националния си интерес в рамките на ЕС и в рамките на региона. България от фактор на стабилност на балканския регион и то дългогодишен фактор на стабилност, който дори имаше в един момент и амбицията да води определени процеси, се превърна в една проблемна страна, която няма управление и която се самолишава от перспективи за развитие", посочи още Тома Биков. 

Искрен Арабаджиев от "Продължаваме промяната" отчете, че през 2022 г. се е показало, че промяната е възможна в България."В политически план тръгнахме с една увереност, че след три избора най-накрая ще имаме редовно правителство, с което да можем да решаваме кризите. Показахме, че промяната е възможна в България, въпросът е, че е трудна. Виждате, че 7 месеца след като управлявахме, правителството падна поради различни съображения и някои комуникационни грешки, които имахме и заради интересите, които засегнахме в страната. Като цяло смятаме, че държавата се придвижва в правилна посока. Трудно ще е да преодолеем всички проблеми, натрупвани в годините и в политически, и в икономически план, но лека полека извървяваме крачките. Скъсахме с модела, в който имаме едно управление и една опозиция обаче само на теория. Всъщност управляващи и опозиция управляваха заедно. Именно това е, което прави "Продължаваме промяната" - да има истинска опозиция", добави Арабаджиев.


Ерджан Ебатин от ДПС оцени 2022 г. като нестабилна.

"Най-сигурното нещо в политическия живот са изборите. Това стана като характерна черта на българския политически живот. Няма никакъв диалог и никаква търпимост между политическите лидери. Няма никаква култура на общуване. Има много силно изразен, чувствителен, пулсиращ, популизъм. Той е превзел цялото политическо поле, пространство и терен, ако щете и бъдещето на политическия живот. От тази гледна точка могат да се правят проекции за развитието на бъдещето и да се предсказва целия политически процес. Това е политическа нестабилност, политическа криза, която е в основата на всички останали кризи на страната", коментира депутатът от ДПС.  Той не е оптимист, че популизмът ще отшуми, тъй като по думите му "тестото, от което са замесени сегашните водещо политически лица в лицето на големите политически партии, включва позата пред медийното пространство. "Те искат всичко да бъде публично, всякакви диалози да се водят публично. Публичността не означава искреност в политиката, а как да позираш пред хората, за да покажеш себе си, адаптиран спрямо условията на сегашните обществени нагласи", отчете той. Според него само качества като искреността и дадената дума могат да бъдат гаранция за излизане от процеса на нестабилност.  Ерджан Ебатин направи коментар и на това как страната ни е изглеждала в международен план. Според него отвън ни оценяват като недорасли, които не могат да намерят вътрешен потенциал да решават сложните кризи и сложните проблеми, в които страната и регионът се намират. "Би трябвало да се поставя на мястото на страничен наблюдател, въпреки че не съм такъв, а съм част от процесите. България изглежда като нестабилна страна, на която трудно може да се има доверие. Още повече, когато има вътрешна политическа нестабилност, трудно може да се има доверие на такава страна в дългосрочен план", смята той. Народният представител от ДПС обърна внимание, че се намираме в нестабилна геополитическа среда и сме на границата на тази нестабилност. "Когато има широко противопоставяне на популистка основа, означава, че политиците по никакъв начин не осъзнават отговорностите не само на национално ниво, но и от гледна точка на геополитическата стабилност", обясни Ебатин. 


Борислав Гуцанов от БСП определи 2022 г. като динамична. 

"Ако трябва да правим математическо сравнение - тя се развива в геометрична, не в аритметична прогресия. Имаше и много успешни моменти, но има и много моменти, които будят огромно притеснение поне за мен. Успехите бяха в областта на социалните дейности. В областта на икономиката също имаше безспорни успехи", каза Гуцанов. Според него са се постигнали социални придобивки за хората, като безплатните детски градини, детските ясли, началото на една реформа в пенсиите и други. Той изрази тревога, че все още не се знае дали 48-ото Народно събрание ще успее да направи кабинет. "За БСП е от ключово значение да има нормално редовно управление на държавата", заяви депутатът от БСП.  Гуцанов смята, че сигналите от страната ни в международен план са били разнопосочни. "Имаше колеги, които по всякакъв начин искаха да покажат принадлежност към коалицията, свързана с НАТО и ЕС. Ние сме част от тази коалиция и именно по времето на БСП сме станали част от нея, но това не означава загърбване на националните интереси за такива, които понякога са твърде неясни. В това отношение ние сме български народни представители и първо трябва да гледаме интереса на страната си", смята Гуцанов. 

Съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов определи 2022 г. като година на среща с реалностите.
"Година на среща с реалностите, защото беше период, в който трябваше да разберем, че светът се променя, че българската политика и икономика се променят. Условията, в които трябва да си гарантираме националния интерес и сигурността си, много се променят. Трябва бързо да започнем да се учим да живеем този нов свят, защото няма да се върнем в ситуацията отпреди това", каза Иванов. Според него има известно адаптиране на политическата система към тези нови реалности, но със сигурност не е достатъчно. За председателя на "Да, България" обаче това е дълбоката причина, поради която не може да се формира правителство. "Дезориентация на всички нас, които се занимаваме с политика как точно в този нов свят да изграждаме процесите на взимане на решение и тяхното реализиране", коментира съпредседателят на "Демократична България".

Той заяви, че това, което го е разочаровало е, че изпускаме много възможности. "За 2023 г. се надявам да се приближим към по-ясна способност за фокусиране, приоритизиране и изпълнение на амбициозни цели", заяви още Христо Иванов. 

Александър Николов от "Български възход" смята, че за България 2022 година в политически план е била сложна - година на продължаващи промени и на частични разочарования по отношение на това какво представителство са получили протестите от миналия парламент.
По думите му, 2022 г. е била година разнобой в приоритетите на политическите партии, които в миналия парламент са поели ангажимент да изпълнят това, което през 2019 и 2020 г. хората на площада са поискали. "Логично този разнобой доведе до разпад на четворната коалиция, предсрочно прекратяване на мандата на предишния парламент и провеждането на избори и сформирането на настоящия",  коментира още Николов.  Депутатът от партията на Стефан Янев смята, че езикът на конфронтацията продължава и в настоящото Народно събрание, но въпреки това се надява, че множеството кризи и необходимостта от взимане на решения в крайна сметка ще доведат до някакъв дух на конструктивност и ще се стигне до редовно правителство и работещ парламент. По отношение на това как страната ни е изглеждала в международен план, Николов посочи, че неуспехът с Шенген е една недобра оценка за мястото ни в международните отношения и по-специално  в ЕС.

Източник:© Actualno.com